Page 147 - dolna_ljubata

през първата половина на 20-те години на XX век, когато белог-
вардейците просичали пътя от Босилеград по долината на Лю-
батска река и през Бесна кобила до Вранска баня. Долна Лк>бата е
била център на руските строители, които тук квартирубали със
семействата си и прекарвали свободното си време. Сприятелили
се с местното българско население, с което, освен славянската ду­
ша и народната традиция, силно ги свързвала и музиката. Уморе­
ни от ходенето по мъките - руснаците оставили родните си огни-

ща и великата майка Русия и се озовали далеч в чужбина, а долно-
любатани откъснати от родината и принудени да живеят под
чужд ботуш - те намират сили да запазят вярата си в живота и
да потушат мъките и неволите със съвместна и пълноценна кул­

турно-забавна дейност. Заедно се молят в черквата, заедно пеят
и се веселят на съборите, заедно са на вечерните танцови забави.
Културният потенциал на руснаците е голям и разнообразен, за-
щото сред тях има образовани и талантливи хора. Изпълнявайки
театрални и музикални представления и организирайки други ви­
дове забава, те придават ново измерение на живота 6 селото и из­

висяват културното ниво на населението.
След като братята руснаци завършват изграждането на пъ­

тя и си отиват, дотогавашният буен културно-забавен живот в
селото почти замира. Сръбският режим не позволявал на младеж­

та да се събира масово на съборите, защото се опасявал, че млади
те и бунтовни нашенци ще ги използват за организиране на съпрс
тива и бунт срещу окупатора. А когато властите разрешавал!
провеждане на събор или друга масова веселба, участниците са би­
ли длъжни да играят само сръбски хора и да пеят само сръбски пес­
ни. За изпълнението на тази заповед са се грижили жандармите,
без чието присъствие съборите са били немислими. Револтирани
от това нехуманно отношение на сръбския режим към народната
традиция на българите от този край, нашенци предпочитали да
не отиват на такива събори и подобни прояви. Така е все до 1941
година, когато нашият край отново е в границите на България.
Оттогава съборите пак станали масови и народът се веселил сво­
бодно. Щом засвири музиката, младежите и девойките се хващат
за пояс и започва ситно гиздаво селско или радомирско хоро. Ако иг­
раят „Елено, моме“ или „Ученички без якички“, те се държат за
ръка. Докато младите играят и се надиграват, техните майки
стрини, тетки и вуйни, събрани на групи, ги гледат и мерят не са­
мо играта им, но и снагата и облеклото. И се опитват да отгат­
нат коя мома на кой ерген се харесва или му е прилика. А когато
младите се наиграят, на мегдана стъпват възрастните хороиг-
рици, като Иван Велинов, Дойчин Генов, Йордан Велинов, Митка

14.*