Page 20 - dolna_ljubata

Под горнолюбатското училище двете реки образуват Любатска
река, която тече с непроменено име от тук до местността Воде­

ници, на 1 км западно от Босилеград, където с (някогашната) Бо-
жичка река образува река Драговищица.
В територията на Долна Любата Любатска река събира води­

те на няколко големи потока. Пръв приток от лявата й страна е
Широки дол. Начало му е големият извор Шопур, чиято вода бли­

ка от дуло в количество, достъчно да покара веднага воденица, и е
толкова студена, като че ли излиза от ледник. Подобен извор ня­

ма в Краището! Изворът се намира в склон без гора, изложен е на
припек и е най-големият водопой в околността. Около него има ка­

мениста местност, ниви и пасбища, по които напоследък раснат
самоникли борове.
Според едно предание, преди стотина години селяните от ма­

хала Бързаци се договорили да си построят воденица веднага под
извора Шопур, понеже нямало такава близо до махалата им и били
принудени да носят житото си в далечни воденици. Сговорните
бързачани лесно се съгласили и минали от думи на дело. Целокуп­
ния строителен материал за воденицата отнесли на рамо, поне­

же било невъзможно да се стигне до извора с натоварен кон или с
впрегнати волове. Стигнали до покрива и радостни, че решават
голям проблем, бързачани се прибрали вечерта вкъщи, за да доне­

сат на следващия ден сламата. Добре, ама селяните от махала
Широки дол не гледали с добро око на новата воденица. Уплашили
се, че след изграждането на воденицата добитъкът им няма къде
да пие вода и освен това няма да може да се движи по пътеката от
единия до другия край на пасбището. А може би ще откарат цяла­

та вода в Бързаци!? „Сговорна дружина планина повдига“, но тук
сговорната широкодолска дружина през нощта срутила новопос­

троената воденица, та не останал нито един камък на мястото.
Всичко търкулнали по стръмнината и го набутали в дълбоката
долина!? На другия ден сутринта радостните бързачани вързали

бремена слама на гумната при плевните си, натоварили се и
тръгнали към Шопур. Вървели и гледали, но не видели роговете на
покрива, а когато наближили мястото, не видели и цялата воде­
ница. От нея нямало и следа!? Изворът си бучал свободно и пенли­

во надолу по каменистото корито, а бързачани занемели от ужас.
До днешни дни водата на Шопур си тече волно и никой не е успял
да й стане господар.

Приказката за бързачката воденица край извора Шопур ми
разказа моята мила майка, когато бях още малък. От тогава ши-
рокодолчани се шегували: „Че носиме ли да мельеме жито у бързач­
ката воденица на Шопур?!“ Или: „Смлел съм си житото на Шопур

18