Page 21 - dolna_ljubata

у бръзачкаша воденица!“ „
Още нещо за потока, който се образува от избора Шопур. 1ъи
като коритото му е много каменисто и стръмно, потокът тече
буйно и шумно, сякаш гърми. Склоновете 6 горната част на доли­
ната са голи, на места изорани някога за ниви, а на места приспо­

собени за пасбища. Надолу вече започват ливадите на Иван Стру-
галнички, към които водата отива по вади. Десният склон на до­

лината. из която тече потокът, е стръмен и обраснал с лещар -
гъст и едър, а нагоре от него има рядка букова гора. От Стругал-
ница надолу се ширят красиви ливади. На много места водата е
успяла да издълбае скалата и да образува водопадчета и вирове, 6
които някога имало и риба, главно пастърва, която сетне унищо­

жили пороите. Клисурата на Широки дол е приветлива. Потокът
се провира между скалисти брегове, обрасли с лески и буки. В моето
детинство край потока имаше 9 воденици, тепавица и 5 герана.
Под махала Богдановци се намира Аджийска воденица, от която
започва Аджийска ливада. Техните имена са запазени от турско
време до днешни дни. Още по-надолу в потока се влива Ябуковдол-
ска долина. На около 300 м от нея беше тепавицата, воденицата и
геранът на Драган Милев.
Широки дол се влива в Любатска река на 2 км западно от цен­
търа на Долна Любата. Преди да се влие в реката, пресича руския
път, а през построения още от руснаците мост и днес минават
леки коли, автобуси и тежки товарни камиони.
От лявата страна, под махала Кръст, в Любатска река се вли­
ва потокът Малък плачи дол. Едно време през дола имаше дървен
мост, от който сега няма и следа. Малко по-надолу от същата
страна в реката се влива потокът Плачи дол, който събира води­
те от южния склон на Пипель, Турско осое и Бела вода. На този
стръмен поток под махала Бела вода се намираше воденицата на
дядо Миле Беловодски, но тя мелеше само пролети, когато се то-
пеха снеговете, и наесен, когато валеха продължителни дъждове.
Долът е получил името си през турското робство. Преданието
казва, че всяка есен в селото пристигали кесимиджии, спахии, ад-
жии, за да съберат данъците и храната от населението. Бедните
хора нямали достатъчно храна за себе си, нито могли да плащат
наложените им данъци. Поробителят събирал от раята всичко,
каквото му харесвало. Ония, които не можали да плащат данъка',
щурците ги закарвали в управлението 6 центъра на Долна Люба-
Най-честото наказание за раята било биене с дебела тояга.
Жертвите били превити през стол или маса, а джелатите им на­
лагали
удар след удар по задника и гърба, понякога и по главата.
Случвало се в мазето да хвърлят мъртви и полумъртви хора. За

19