Page 22 - dolna_ljubata
P. 22

да спасят мъжете си от непоносимия бой на азите, някои селянки
                 им облагали гърба с тесто. В дните на събирането на данъка дол-
                 нолюбатани живеели 6 страх и неизвестност, които често пъти
                 преминавали в глад, писък и трагедия. Понякога злите господари
                 затваряли в мазето и живи селяни и ги държали там, докато тех­
                 ните близки не платят данъка. Веднъж обаче мазето осъмнало
                 отворено и празно, въпреки че вечерта в него били затворени не­
                 малко селяни. Нямало нито мъртви, нито живи - замръкнали, но
                 не осъмнали. Близките на изчезналите искали обяснение от зап­
                 тиетата, но никой нищо не им казвал. Наскоро се разчуло, че ос-
                 манлиите-злодеи закарали затворените хора до ръба на недалеч­
                 ната долина, там ги убили и хвърлили труповете им на нейното
                 дъно. От силния дъжд настанал голям порой, който затрупал
                 мъртвите или ги отнасял към Любатска река. Затова селяните
                 намерили части от човешки трупове по песището към реката.
                  Истината за зверското престъпление на турските власти била
                 разбрана във всяка махала, във всяка къща и колиба. Всички тръг­
                 нали да търсят своите близки и съселяни. Писъии и плач изпъл­
                 нили дола. Плачели майки, сестри, жени и деца, а техният плач и
                  писък се чувал до небето. С тях като че ли плачел и долът. Отто­
                  гава дола започнали да наричат Плачи дол и това название оста­
                  нало до днешни дни. След тази трагедия селото и махалите започ­
                  нали да запустяват, хората се изселвали, понеже не могли да пона­
                  сят повече турските зулуми и да плащат кръвен данък на свире­
                  пия поробител.
                                   (Преданието ми разказа моята баба Елена М. Атова през 1946 г.).

                      Кози дол също е ляв приток на Любатска река. Това е най-дъл-
                  тят и най-голям приток на реката в територията на Долна Лю-
                  бата. Влива се в нея веднага под старото долнолюбатско училище.
                 Негово начало е Бисерен извор, намиращ се на 350 м под върха на
                 планина Валози. Извора всъщност съчиняват 12 малки или големи
                 извора, от които блика много студена и хубава питейна вода. Ко­
                 личеството вода, което тук излиза от недрата на планината вед­
                 нага може да покара воденица! Отначало потокът тече из тесна и
                 дълбока клисура със скалисти и дълбоко изровени склонове. Особе­
                 но от лявата страна на махала Бързаци, пък и надолу от нея над
                 коритото на потока са увиснали страшни скали и отвесни спуско-
                 6е, където могат да минат само кози. Затова и потокът бил наре­
                 чен Кози дол. В горното му течение по дясната страна има ливади
                 и букова гора, докато левият му склон е напълно оголен. Това е при­
                чината, че пороите свличали в дъното на дола голямо количество
                земя,   камъни и друг материал. В средното му течение и по двата



               20
   17   18   19   20   21   22   23   24   25   26   27