Page 28 - dolna_ljubata

появила нужда ош по-аолеми орни площи, които били създавани
чрез изсичане и опожаряване на зорите. Безмилостно са унищожа­
вани големи горски пространства, най-вече по присойните мес­
тности, понеже те били по-годни за ниви.
На едно място 6 книгата написах един спомен за иглолистни­

те гори, които съществували в селото още в старо време, преди
идването на турците. В тях се криели бежанци от близките па­

ланки и градове и затова турците ги запалили и унищожили. До
наши дни са запазени 4 борови дървета при черквата, за които се
смята, че съществуват над 400 години. Като пастирче често пъ­
ти съм виждал полускапани борови трупи, изровени от пороища­
та в Плачи дол. Употребявахме ги за борина.
Покрай боровата гора съществували и букова и дъбова (в дол­
ната част на селото), които били с много по-големи размери от бо­
ровата и заемали по-обширно пространство. На места буковата
гора не могла да се развие и останала във вид на „гръмаци“ (храс­
талаци), защото добитъкът бръстил пъпките и младите клон­
ки, та дървото оставало недоразвито. Заради строителен мате­
риал и огрев, както и за кастрене на шумата (листник), която е
употребявана като храна за добитъка, дъбовите гори са съсипани,
а пороите отвлекли пръстта и останали „голи чунгаре на гол ка-
мик“. Добитъкът изяждал пролетните ластари и никналите фи­
данки. Това, което селяните направили за унищожаването на ед­
рата гора, козите пък свършили с дребната - лескова, габерова,
1сенова и др. Днес, след като намаля броят на домашните живот­
на и престана орането на нивите, на много места има млад гъс-
палак на букова гора. Борът се засява сам и е „плиснал“ навсякъде.
В Горни влакове, Столева орница и другаде буковите гъсталаци
вече не са застрашени от добитъка, който дори и не може да влез­
не в тях, но истинска опасност за тях са човекът и огънят.
Изкуственото залесяване на водоносните места, пасбишата,
стръмните долове и гърчавите ниви възвърна зелената боя в
пространството на селото. Най-старата борова гора на площ от
3 хектара е засадил учителят Яначко Попов в началото на XX век
6 местността Рамнище. Експлоатирана е за осигуряване на стро­
ителен материал за кооперативния дом, новото училище, учени­
ческото общежитие, амбулаторията, местната канцелария и по­
щата. През последните години обаче тази гора се унищожава без­
милостно от другоселци. Властта и Горското стопанство не се
грижат за нея, горските пазачи не искат да видят кой и защо ог­
рабва това богатство, а никой от потомците на Яначко Попов не
живее 6 селото и страната.
През 2007 година горите в Долна Любата бяха застрашени от

26