Page 31 - dolna_ljubata

Рудно богатство

Босилеарадското Краище има толкова мнозо руди, че от тях­
ното експлоатиране 6 бъдеще ще зависи икономическото благосъс­
тояние на Сърбия! Немалка част от това природно бозатство
„лежи“ в недрата на долнолк>батските баири и планини.
Рудните залежи в Босилеарадско са изследвани още през 1928
година от Милутин Коич и Милоя Сакич от Рударската дирекция
в Белград. Всъщност, Коич носел със себе си план на Босилеарадско
с рудните находища, изготвен от италианската минна компания,
която до Първата световна война работела оловния рудник 6 село
Мусул, единствения такъв рудник в тогавашна България. При
откриването на рудника в Мусул (това село, както и целият Боси-
леградски край, тогава е било българска територия) италианска­
та компания и сръбското правителство се споразумели рудата да
бъде извозвана през сръбска територия, като компанията напра­
ви въздушна линия от мусулската мина до гарата 6 Корубебац, 6
долината на Южна Морава, и даде на сърбите плана на Босилез-
радско с рудните му находища. Компанията построила въжената
линия и извозвала рудата за Солун. Проучила доста грижливо бо-
силеградските рудни находища и предала плана на сърбите. Въз
основа на този план, както и по стратегически съображения Боси-
леградският край е даден на сръбската държава след Първата све­
товна война.
От споменатия план узнаваме, че в планина Валози, в долнолю-
батското землище, е открит пласт оловно-цинкова руда. На около
1 км по-долу, в Кози дол, има едно дере с половинметрова оловна
жила и 1 м манганова. В Широки дол също има оловна руда - три
жили с дебелина около 1 м, отдалечени една от друга на около 40 м.
И двата дола слизат от планина Валози. В Криви дол има такава
жила с дебелина 80 см. Находки от същата руда има и в махала Га-
щевица, където някога имало и минни галерии. При махалите Му-
линци и Клисура има жили, дебели над 1 м. В първата махала има и
100-метрова галерия на медно находище. Във всички оловно-цинко­
ви руди има голям процент сребро.

При устието на Широки дол се намира находище на сребърен
нитрат. Жилата е дебела над 2 м и се вижда на повърхността 300
м. На дъното на Любатска река, където в нея се влива Църнощич-
ката река (на Две реки) има пласт чист графит. През 1929 г. дъно­

то на реката било оголено и графитът се виждал на разстояние
от 150 м. А когато реката издълбала коритото си до графита,

29