Page 27 - dolna_ljubata

Бързаци лятото пристига със закъснение от половин месец. В се­
лото ветрове духат от три посоки: северния вятър хората нари­

чат Студенио, североизточният е Козодер, а южният - Жешкьио.
Последният винаги докарва дъжд. Духне ли Севернио и Козодеро,
бремето се оправя. Есента е дъждовита, а още преди края й започ­

ва да вали сняг, който се задържа до началото на пролетта
кога сняг вали и през април, дори и в началото на май. Едно време,
когато пътят през Бесна кобила беше единствената транспор­

тна връзка на Босилеградския край с вътрешността на Сърбия,
мъжете от Любатския район и от други части на общината, как-
то и ученици от гимназията прочистваха пътя през планината
около 1 май. Докато не се пробиеха снежните преспи в Хайдучко
осое, ние от Босилеградско бяхме в затвор от 29 ноември, когато се
прекъсваше всяко движение през планината. Между другото и за-

това нашенци се принудиха да напуснат родните си места. През
зимните месеци махленските пътища са завеяни и човек мъчно

може да стигне пеш от една махала до друга.
През последните години обаче валежите са много по-слаби, ле­
тата са по-горещи, а някои избори пресъхнаха. Хората от центъ­

ра на селото се боят от възможно пресъхване на изборите в Гни-
лище, където е „хваната“ водата за главния селски водопровод.
Няма достатъчно вода за поливане на ливадите и градините.
Слана започна да попарява градините вече към края на август и 6
началото на септември. Има я и през пролетта, чак до май, кога­
то унищожава рода на овошките. Тези климатични промени още
повече влошиха тежкия живот на селяните, които не са напусна­
ли селото.

Растителност

Пропуътува ли човек Долна Любата надлъж и наигир, голямо
впечатление ще му направи малкото пространство под гори, но
затова пък ще срещне пространна оголена и безлесна земя, слабо
залесени пасбища, сипеи, дереджаци и стръмнини, с пръснати на
далечно разстояние едно от друго дъбови или букови дървета. Кар­
тината на горите 6 селото обаче не е била такава преди 150 - 200
години. Останали са спомени от старите хора, че пътеките изця­
ло минавали през гъсто обраснали долове и клисури с дъбови, а мно­
го повече с букови гори. Тогава по тези места имало сърни и елени.
Не само селото, но и цялото Краище представлявало една обшир­
на зелена местност, из която тук-там димели комините на къ­
щите. Минавали години, населението се умножавало, в селото се

25