Page 362 - dolna_ljubata
P. 362

и свечица му запали,
                                                 от Жал си очи заклопи.
                                                 ПруЖи се Стоян със рука,
                                                 за рука вана Лиляна!
                                                 Изпищя мома Лиляна,
                                                 от стра вой сръце препукна,
                                                 мрътва си падна Лиляна
                                                 край пръво либе Стояна.
                                                 Ка Стоян в иде що стана,

                                                 от Жал му сръце препукна,
                                                 остана той до Лиляна!
                                                Двамата млади вл!обени

                                                 заедно мрътви леЖая,
                                                 а стари тио думая:
                                                 - Да знаят майки и цел свет,
                                                 кой дели млади е проклет!
                                                     Песента ми каза Корна С. Донева, родена 1924 г.

                    Стоян и Стойна

                    Стоян и Стойна, два брата,
                    у гора лисник брая.
                    Стоян на Стойна думаше:
                    „Стойно ле, Стойно убава,
                    айде да се, Стойно, земеме!“
                    Стойна на Стоян думаше:
                    „Стояне ле, море, Стояне,
                    ели сме пуста роднина,
                    чича и тата два брата,
                    мама и стрина етръви,
                    я и ти от чича брайкя!“
                    Стоян на Стойна думаше:
                    „Стойно ле, Стойно убава,
                    Длъбока вода брод нема,
                    сугаре ягнъе гре нема,
                   убава мома род нема!“

                                                 Момиче малко, убаво
                                                 - Момиче малко, убаво,
                                                 от Бога ли си паднало
                                                 ели в градина никнало?
                                                 - Не съм от Бога паднала,
                                                 нито в градина никнала,
                                                но съм от майка родена,



            360
   357   358   359   360   361   362   363   364   365   366   367