Page 364 - dolna_ljubata

Сега ме мама оокени, леле,
за едно лудо, бре младо.

Бело ми лице сапаха, леле,
руси ми коси смърсиха.

Руси ми коси смърсиха, леле,
рампа ми снага скършиха.

Народни пословици и поговорки

Народните пословици и поговорки от Долна Любата са събра­
ни, печатани и систематично проучвани от автора на тази кни­
га. Тези народни умотворения са голямо културно богатство, за-
щото в тях е намерило изражение остроумието на нашите хора и
широчината на техния житейски опит. Пословиците и поговор­
ките са особена народна и философска мъдрост. Понеже лесно се
помнят и предават, те непрекъснато присъстват в народния го­
вор. Помагат ни да бъдат кратки и ясни нашите мисли и украся­
ват нашия езиков стил. Пословиците и поговорките са златните
нишки на народната реч и винаги заблестят в течение на разгово­
ра. Много от тях са запазили своята актуалност до наши дни, кое­
то потвърждава техния универсален характер.
Наред с родните, в долнолюбатския говор се използват и някои
пословици от други краища на света.
През вековете на своето съществуване нашият народ е запа­
зил не само паметници на материлната си култура, но и своята
историческа памет чрез езика на пословиците и поговорките. Тук
са записани най-характерните за долнолюбатския говор къси
умотворения.

Ако е сила силовита, не е вековита.
Ако коза лъже, рогове не лъжат.

Бащина поука - синова наука.
Бегай от него, Бог го е бележил.

Бежанова майка не плаче, а Стоянова плаче.
Бери кожа на шилйок.

Бог дава, ама у кошара не накаруе.
Бробинйок не е згазил.

Вальи село, живей у град.
Ванал Бога за брада.
Видела жаба конъ се кове, па и она дигнала нога.

362