Page 361 - dolna_ljubata

Лиляна мома не дойде
водица да си налее,
студена вода медена
от тя чешма шарена,
у тия стомни шарени.
Викнал си Стоян, заплакал,
на майка пак се ожалил:

- Учи ме, майко, карай ме
како да земем Лиляна,
Лиляна мома убава,

Лиляна една на майка,
Лиляна златна ябука,
Лиляна цървен трендафил,
Лиляна ягне шарено.

- Учим те, синко, карам те,
на умрел се ти престори,
постеля че ти начиним,
постеля, синко, шарена,
свечица че ти запалим,
сите девойки че дойдат
кичица да ти донесат,
свечица да ти запалят,
белки Лиляна че дойде.
Сторил е Стоян, направил
како го майка учила:
На умрел се Стоян направи,
постла му майка постеля,
постеля бела, шарена,
свеча му майка запали,
селските моми дойдова,
сите му китки турия
и свеча му запалил.
Най-после иде Лиляна,
у една рука кичица,
у друга свечица,
на глава църна шамия,
момински слъзи си рони
и милно, жално нарежда:
- Стояне, либе, Стояне,
проклета да е майка ми,
що ме за тебе не даде!
На груди китка му тури

359