Page 368 - dolna_ljubata

Що плюеш, немой да лижеш.
Що нема, и цар не яде.

Що требе у къщи, у цръкба се не носи.
Щом е едно, оно е без дно.

Язик коскьи нема, ама коскьи троши.

Народни гатанки

Гатанката е древно народно умотворение, чрез което се за­

гатва за даден предмет или явление, а слушателят (възприема-
телят) трябва да го разгадае. Загатването става чрез метафори
и затуй понякога е трудно да се намери отговорът. Авторите на
гатанките в далечното минало били много почитани хора, също
тъй и ония, които бързо ги отгатвали. И в единия, и в другия слу­

чай лицето е трябвало да има голям жизнен опит, мъдрост и съоб-
разителност. Примери:
От едно огнище цял свят се грее. (Слънцето)
Дълъг, дълъг Тодоран на главата прокълван. (Коминът)

Дълъг Димо без кости по небето ходи на гости. {Димът)
Сутрин ходи на четири нозе, на пладне - на две, а вечер - на
три. (Човекът)

Гатанките по строеж приличат на пословиците и поговорки­
те, но те имат алегорична (изказателна) форма. Някои гатанки
по структурата си и по смелите метафори са истински стихот­
ворения - художествени творби.
По ливади свещи горят,
слънце грее - не топи ги,
вятър вее - не гаси ги.

Тази гатанка е съствена от съкратени сравнения - метафори:
минзухарите са сравнени по формата си със свещите, а цветове­

те с пламъчетата на свещите, които „слънцето не топи“, както
това става със свещите, които „вятърът не гаси“, както се гаси
пламъкът на свещта. Намерена е прекрасна аналогия и затова га­
танката се възприема експресивно.
По съдържание гатанките са разнообразни. От тях блика мъд­
ростта и остроумието на народния творец, както и поетически­

ят му талант. Те са интересни и за днешния читател. Чрез мал­
ко главоблъскане се постига естетическо удоволствие. И съвре-
менните поети създават гатанки, които обикновено намират
място в ученическите читанки и христоматии.

366