Page 371 - dolna_ljubata
P. 371

✓ Женското сърце е како чашката. Каза се строши, никъза не
                    може да се направи.
                 ✓ Добра овца мнозо не блаи, а дава мнозо млеко.
                 /Мрътва злава длъзове не плаща.
                 ✓ Искаш ли сите д те мразат, кажи на секозо кой е какъв.

                 ✓ Добър злас далеко се чуе, а зъл йош по-далеко.
                 ✓ Добър конь и у плевня се намира.
                 ✓ И от зрозйе се прави вино и ракия, рекъл бащата на синове­

                    те.
                 /Добро яре не врека. Изтъквай се, но немой да стръчиш.
                 ✓ Сите знаеме, че книгите зорът, но знаеме също, че не се уни­

                    щожават с озьин.
                 / Великото е в малкото. Утрото е по-мъдро от вечерта.


                 Народна медицина


                 През турското робство и дълго време след Освобождението в
             Кюстендилското Краище нямало лекари и ветеринари. Затова
             здравна помощ оказвали мъже и жени, които се разбирали в тази
             работа. Най-често са лекували с билки, чиито лечебни свойства
             били известни на народната медицина. През това време все пове­
             че се разширявали знанията на хората за употребата на естес­
             твени лекарства, които са могли да „произвеждат“ в своята гра­
             дина, нива, ливада и гора.
                 В известна степен болните са лекувани с помощта на правил­
             но консумиране на ракия, вино, мляко, сироватка и други напитки,
             както и на варено жито, сухи сливи, печени ябълки, дюли и др. От
            лековитите билки са използвани цветовете, листата, плодовете
            и корените. Използвани са за чайове, които са пити в количество
            и честота 6 зависимост от болестта, и за мехлеми и облози, кои­
            то са слагани върху болното място на тялото.
                 Козато в Кюстендил започнали да работят първите лекари,
            тежко болните хора от Босилезрадско са закарвани там. Но след
             1920 година, козато нашият край бил откъснат от България и
            присъединен към Кралството на сърбите, хърватите и словенци­
            те, това било невъзможно, а пътуването до Враня, където имало
            лекари, било мнозо трудно поради високата планинска вериза на
            запад (Бесна кобила и околните планини), през която нямало ника­

            къв път. От 1921 г. по долината на Любатска река руските емиг-
            ранти-белогвардейци (част от армията на Врангел) прокарвали
            път от Босилеград през Бесна кобила до Вранска баня, а сред  тях

            имало и лекар. По време на изграждането на пътя той квартиру-
            вал в Долна Любата и така долнолюбатани, първи 6 околията                               , по-




                                                                                                        369
   366   367   368   369   370   371   372   373   374   375   376