Page 65 - dolna_ljubata

черквата и никой не можал да бие камбаната, за да се орзанизират
селяните и да окажат съпротива на четниците. За кратко време
били откраднати и повредени почти всички дома-
от селото са
кински принадлежности и са заклани 9 души.

Към 10 часа преди пладне четата се подготвяла да тръгне към
Босилеград. Обаче 2 коня се загубили. Четниците се разтичали да
ги дирят към Кози дол, но от първите козодолски махали се зачули
пушечни изстрели. Изплашени, четнииите тичешком се върнали
в селото и четата се отправила към Босилеград, отдалечен 14 км
от Долна Любата. Из пътя се снабдили с коне и иялата чета се

превърнала на контщи. В разузнавателния патрул, съставен от
няколко четника, се намирал и нашият брат Васил. Близо до Две
реки, където Църнощичка река се влива в Любатска река, четни­

иите пленили оиде няколко коня, сред които и коня на църнощиш-
кия кмет. Последният успял да избяга и сетне с 11 добре въоръже­

ни селяни тръгнал към Босилеград, където към 5 часа след обед
открили огън по беснеещите в града четници и по този начин ус­
пели да спсят от опожаряване няколко босилеградски къщи.
Но да се върнем и да видим какво е направил разузнавателни­

ят патрул, в който се намирал и нашият „герой“ Васил Цветков.
Когато приближили към местността Маниигино, срещнали три­

ма пътниии - двама мъже и възрастна жена, която едвам вървяла
отзад. Разузнавачите ги спрели и ги разпитали има ли българска
войска в Босилеград. Васил, целият обраснал в брада и коса, се
обърнал към пътниците и им казал да изчезнат в гората и никак
да не ходят по пътя, защото придвижващите се след тях четни­
ци ще ги убият. Селяните изчезнали в гъстата гора... Много годи­

ни по-късно, след 1920 година, Васе Цветков отишъл на гости при
братята си в Гащевица (Стоянова махала). Тогава самият той
разказал, че е бил четник в четата на Коста Печанац 1917 година
и че и той е участвал в зверствата в Босилеградско (Горна Люба-
та, Долна Любата, Босилеград и Горна Лисина). Бил в състава на
разузнавателния патрул, когато срещнал пътниците в Маниши-
но. В старата възрастна жена познал майка си, но не й се казал
пък и тя, горката, не познала чедото си, израснало на гърдите й!?
Може би така е било по-добре.

На долината в Маниитно разузнавачите срещнали Арсенко Го-
леморечки на кон, който бързал да се прибере по-рано вкъщи в цър-
нощичката махала Голема река. Търсили му пари и залто, но той
нямал нищо да им даде. Един четник хванал оглавника на коня с
едната си ръка, а с другата дръпнал конника и го съборил от сама
ра. Тук донел присъдата - забил камата в гърдите му и човека
паднал на земята в локва кръв. Взели му коня и го отвели със себе

ВЯ