Page 67 - dolna_ljubata

- Никола Стоименов, 11-годишно момче;
- Митре Пейчев, 70-годишен земеделец.
Посочените имена се намират 6 запазените до днес смъртни

актове на Босилеградско от 1917 година.
Смята се, че са убити повече хора в града, но не са запазени
имената им 6 актовете, понеже техните близки и роднини не са
аи отчели.
Когато пристигнали в Долна Лисина, четниците запалили 2
къщи и продължили към Горна Лисина. Но, вместо да влезнат в
центъра на това село, те тръгнали по долината на Божичка река
и когато наближили махала Цакланье, изведнъж чули изстрели от
няколко пушки. Кръвнишката чета била посрещната със залпове
от селяните, които живеели в махалите на двата бряга на река­
та. Коста Печанац и неговите четници се паникъосали и почнали
да бягат кой накъде види. След известно време била издадена запо­
вед да се върнат назад към Обе реки, откъдето продължили към
центъра на Горна Лисина. Вечерта останали да нощуват в това
село, а на 16 май, още на разсъмване го запалили и убили учителя
Стамен Бошков. След това запалили и махалите Сталичина (Ви-
ячете), Орлобица, Господинови, Кумичини и Мачуганъе и продъл­
жили към селата Долна Ръжана и Топли дол. Заклали трима дол-
норъжанчани и опожарили половината от селото, както и топло-
долската махала Лазарови. Накрая запалили кошарата на Спири
дон от махала Ишор, която била пълна с дребен и едър добитък, •<
отгоре имало сено и слама. Тя пламнала като барут, а четниците:
се хванали на хоро, играели и пеели около пламтящата сграда!?
След това четата се отправила към Горна Ръжана, обаче горноръ-
жанчани вече били разбрали какво се случило в Д. Ръжана. В Г. Ръ­
жана тогава живял 87-годишният Рангел Илиев, познат войвода
от Краището, който със своята дружина воювал срещу турците и
участвал 6 освобождението на Западните покрайнини от турско
робство. За неговите подвизи знаел и Коста Печнац и преди да
влезне 6 Горна Ръжана, двамата войводи се срещнали и преговаря­
ли. Старият войвода Рангел Илиев не позволил на Печанац да ми-
не с четниците си през Г. Ръжана. „Ако нападнеш моето село, няма
да ти останат и 100 четника. Костите им ще се белеят по ниви­
те, ливадите и пасбищата с години. Всичките ми хайдути са зае­
ли позиции до всеки трън, камък и дърво, готови да отбранят до­
мовете, жените и децата си!“
Хайдутинът Рангел Илиев (така му викали) наистина бил
юнак и хайдутин на дело. Путката си не свалял от рамо и когато

спи, а ятаганът му винаги бил готов да действа срещу поробите
ля. Посочил на Печанац 6 коя посока да се изтегли с четниците си