Page 68 - dolna_ljubata
P. 68
и да не гръмне нишо един куршум, докашо не мине българо-сръбска
та гранииа при Вильо коло и върха Връшник. Четниците като
мравки подбрали баира и между Ръжана и Лазарова махала изчез
нали към върха Варденик в Сърбия. Рангел Илиев за последен път
спасил родното си село и съселяните си, които се организирали за
самозащита. Тогава това било единственото бойно ядро в Боси-
леградското Краище, но успяло да защити родния си кът. Когато
злото отминало, в плевника на Рангел Илиев се чул изстрел. Близ
ките на стареца влезли и го видели, дето виси на бесилка. Но за
що?! Това никой не знае, въпреки че до днес се разказват и прераз
казват най-различни приказки.
За тази случка ми разказаха Тоше Рангелов - на 86 години, и
Любен Спиридонов - на 83 години.
Още като ученик в прогимназията в Долна Любата, а сетне и в
гимназията в Босилеград много ме интересуваше историческото
минало на Босилеградското Краище. Слушах разни приказки от
възрастни хора, които ми бяха интересни и любопитството ми
нямаше край. През онези години нямах възможност да прочета не
що и да си поизясня нещата. Имаше безброй въпроси, които ме
вълнуваха. Един от тях беше: „Какво наистина се е случило на 15
май 1917 година?“ Откровени разговори на тази тема тогава не се
водеха. С годините научавах все повече неща от свидетелите и
техните потомци в Долна Любата и Горна Любата, а после и в
други села. Всъщност, това бяха най-близките на жертвите (си
нове, бащи, състри, съпруги, дъщери, братя, съседи и роднини). На
учавах потресаващи факти за „братските“ сръбски злодеяния. И
тогава, както и днес, повече от девет десетилетия след кървавия
15 май 1917 г., възмущение, гнев и сълзи задушават разказвачите
и слушателите. Трепереха ми ръцете, докато изписвах тези редо
ве по повод 90-годишнината от най-кървавите страници в бурна
та история на Босилеградско. Направих усилия да сравня изказва
нията на свидетелите с данните, които са записани 6 смъртни
те актове, запазени в общинските архиви. Старая се да предам
историческата истина вярно на читателите, особено на младото
поколение, да знае и да помни престъпленията от 15 май 1917 го
дина и те да послужат за урок на всички. Мнозина критикари (от
днеиша гледна точка) се опитват да хвърлят вината върху мес
тното население. Кой е бил длъжен да води сметка за сигурнос
тта на тоя народ? Кой го е обезоръжил и кой е изпратил всички
способни мъже на фронта да бранят майка България?! Други се
опитват да припишат нехайство и непредпазливост на краищен-
ците, а забравят, че и тогава, и днес всички са вдигнали ръце от
нас и че сме забравени и от Бога, и от царя! Даже се опитват да
66

