Page 107 - istorija_rilci

Прегледъ на събитията, които
ни доведоха до войната съ съюзниците.

Бляскавите победи, които нашата армия спечели по Тра­
кийските и Македонски бойни полета, очудиха целия светъ
и имаха за резултатъ победата надъ великата турска империя,
кояго въ продължение само на единъ месецъ отъ обявява­
нето па войната бЬше принудена да проси унизително миръ.
Това обстоятелство, вместо да зарадва нашите съюзници,
породи още тогава зависть и злоба въ техъ, и те съсредо­
точиха всичкото си внимание и лоши замисли, какъ и по ка-
къвъ начинъ да ни ограбятъ. Те не можаха да се помирятъ
съ мисъльта, че България следъ тази победоносна война се
много разширява и засилва и, като смЬтаха, че тя става вече
опасна за самите техъ, решиха да поискатъ огъ нея повече
отъ онова, което имъ се следваше да получатъ и което бе
предвидено въ договорите, сключени преди започването на
войната. За да обезпечагь своите лоши замисли, сърбите и
гърците, още следъ първите наши блестящи успехи въ Тра­
кия, завързаха помежду си тъснз и интимно приятелство, ко­
ето въ последствие превърнаха въ съюзъ, който имаше ед­
ничката целъ, да ни лиши огъ всички ония придобивки, които
бЬхме спечелили съ цената на многото жертви, пролели
кръвьта си по македонските и тракийски бойни полета.
Ззвистьта и алчностьта, отъ която беха обладани наши*
те съюзници, спечелили евтина слава на плещите на бъл­

гарския народъ, се особно засили следъ подписването на
първото примирие, сключено на 21. ноемврий 1912. год. Пре­
карали л ако войната съ слабия противникъ въ Македония, т Ь
останаха тамъ въ бездействие и постепенно разширяваха оку­
пацията си. Следъ изтеглянето на нашата 7. пех. Рилска ди­
визия отъ Македония и нейното заминаване за Галиполския
полуострозъ, те използуваха това положение и се разшириха
— сърбит Ь по цЬла Македония, а гърците, които въ начало­
то па войната беха окупирали само града Солунъ и близката
му околности, започнаха да проникватъ и въ Западна Тракия
— съ скритата цель, и едните и другите, да задържатъ за
себе си тия окупирани места.
Всичко това се вършеше презъ времето, когато нашата
армия храбро отстояваше па позициите си при Чаталджа,
Булаиръ и Одринъ, а презъ периода па примирието висеше
и търпеше несгодите по върховете и чукаригЬ на тия по­
зиции, въ готовность, разбира се, да посрещне врага, въ
случай че не успЬятъ преговорите, които така дълго време
се водеха за сключването на мира въ Лондонъ.