Page 109 - istorija_rilci

109 —

на Одринь. Договорътъ ни съ Сърбия предвиждаше да си
помагаме взаимно, ако се наложи това, но за такава гюмощь,
указана взаимно, не се предвиждаше никаква териториална
компенсация. Сърбите започнаха, както чрезъ пресата си, та­
ка и по официаленъ рецъ, чрезъ своите представители у
нась и въ чужбина, да настоявагъ за ревизия на сключе­
ния помежду ни съюзнически договоръ. Споредъ този дсго-
воръ всичките земи източно и южно отъ линията Егри Па­
ланка — Охридското езеро се признаваха за български и
безь всЬкакъвъ споръ оставаха въ владение на България, а
тЪзи северно и западно отъ Егри Паланка — на Сърбия.
Спорна, споредъ сърбите, оставаше зоната между горните
две линии, въ която зона влизаха градовете Скопие, Тетово,
Дебърь и Струга, макаръ че и те б"Ьха населни изключител­
но съ българи. За тази така наречена „спорна зона“ се пре­
доставяше въ договора да се произнесе рускиятъ царь, като
арбитъръ, и то следъ свършване на войната.
Положението, вследствие предявените искания отъ сър­

бите, се особенно изостри и влоши следъ сключването па
мира въ Лондонъ — 17. май 1913. год., споредъ който Тур­
ция отстъпваше на съюзниците всичката територия западно
отъ линията Мидия — Енос ь, съ изключение на Длбания.
Огь този моментъ настъпи най-критическиятъ периодъ, кога-
то предстоеше разпределението па отстъпените територии,
въпросъ, съ който, ако се беше занимала конференцията въ
Лондонъ, не щеше да се дойде до въоръжени конфликтъ
между съюзниците и пропадането на самия Балкански съюзъ.
Сърбия продължаваше да настоява за ревизия на дого­
вора, съ цель да получи нови територии отъ насъ, а Гърция,
отъ своя страна, съ която не бЪхме уговорили точно бъде­
щите граници, заяви, че Солунъ требва да й принадлежи —
искане, на което България не можеше да се съгласи, поне­
же, както една голема часть отъ града, а така също и це-
лага му околности, бЬше населена изключително отъ бълга­
ри. Виждайки, че изостреностьта на положението не предве­
щава нищо добро, нашето главно командуване веднага,
следъ падането на крепостьта Одринъ, започна по части да
прехвърля войските си въ Македония, а следъ сключването
на мира съ Турция въ Лондон ь, то даде заповеди на цела-
та почти българска армия да се пренесе отъ Тракия въ Ма­
кедония, като една часть съсредоточи и срещу старата сръб­
ско-българска граница. Последното обстоятелство се налага­
ше, понеже сърбите открито заплашваха съ навлизане въ
София, докато още нашите войски съ въ Тракия.
Напраздни останаха всичките усилия на нашето прави­
телство за изглаждане по миролюбивъ начинъ на възникна­
лия спори между съюзниците, Решени наведпъжъ да ни
ограбятъ, за което бйха сключили и договоръ на 19. май