Page 108 - istorija_rilci

— 108 —

„ Българското население въ Македония отъ началото на
войната посрещна нашите съюзници съ голяма радость, ка­
то освободители. Не мина много време, обаче, и то се’ на­
пълно разочарова. Сърбите следъ завладяването на Македо­
ния, прогониха всички български власти, установени измежду
мастното население тамъ, и настаниха на техно место свои
такива. Те предприеха гонение срещу всичко българско и не
се стесняваха да затварятъ българските училища и черкви
и да изгонватъ оттамъ българските учители и свещенници.
Изоощо, тЬ б^ха запретили да се произнася думата „бълга­
ри1* . Установявайки чисто сръбска общинска власть въ
българските окрайнини, те гонеха явната цель да създадатъ
едно ново положение при окончателното ликвидиране на въ­
проса за разграничаване на българските области, какаото
сметаха да наложатъ.
техните
вестници, като по даденъ знакъ, започнаха да
пишатъ и подготвятъ обществото за задържане на всички
окупирани отъ сръбското оржжие области, и да пишатъ, че
градовете, като Битоля, Веяесъ, Прилепа, Охридъ и др’, не
могатъ да принадлежатъ другиму, освенъ на Сърбия. Сжщи-
т* проповядваха. че естествената граница между България
и Сърбия съставлявали рЪкитЪ: Вардарь, Брегалница и Зле-
товска. Горното подържаха и техните представители, нами­
ращи се въ чужбина, които не се стесняваха да заявяватъ
открито, че Битолско, Кичевско и Прилепено требва непре­
менно да принадлежатъ на Сърбия.
Сжщите похвати бЬха усвоили и гърцит Ь, кои го бърза­
ха да разпростратъ своята окупация въ цела Западна Тра­
кия. Тамъ тТ наводниха областьта съ свои чети, съставени
отъ андарти, които, използвайки малките паланки, населени
съ гъркомани, открито проповедваха, че тези места прина­
длежатъ и ще си останатъ за винаги само на Гърция.
Всички тези домогвания на нашите съюзници се схва-
щаха, както отъ българското правителство, така и отъ глав-
ното ни командуване, обаче моментътъ беше такъвъ, че се
диреше изходъ по миролюбиви начинъ за уреждане споро­
вете и разногласията. Една обтегнатость въ отношенията меж­

ду съюзниците въ периода, когато не бе свършена войната
съ Турция, би окуражила тази последнята и би станала при­
чина за пропадане на общата съюзнишка акция.
Въ началото сърбите, за да прикриятъ своите планове
по отношение терора, упражчяванъ въ Македония, отдаваха
всичко това на отделни шовинистически кржгове. Въ перио­
да, обаче, на водените преговори въ Лондонъ, когато раз­

ораха, че не ще могагъ да получатъ изходъ на Адриатиче­
ско море, какъвто никой не имъ е обещавалъ, насочиха стре-
лите си вече открито и официално да
искатъ компенсации
въ територия отъ насъ за дадената ни помощь при обсадата