Page 138 - istorija_rilci

— 133 —

ленъ срокъ до сключваме ма мира. Това обстоятелство до­
нейде смущаваше хората, понеже ме се знаеше, какво може
да се случи. Близостьта ни до границата навеждаше на ми-
съльта всички, че идеалътъ, за който се отрихме и за кой го
българскиять народъ даде безброй жертви, б^ше напълно
пропадналъ. Никой не се самооблащавзше, че мирътъ, ако и
да се сключи, ще донесе нЪщо добро за изстрадалото ни оте­
чество. Всичко това смущаваше твърде много измжчената
войнишка душа, обстоятелство, което се четеше по опечале­
ните лица на всички чинове отъ полка.

На Калиманскзта позиция следъ примирието.

На 28. юлий се тури край на нТколко дневното тягостно
и мъчително очакване. Въ б ч. сл. пл. се получи телефоно­
грама отъ бригадата, съ която се сьобщаваше, че_на дне-
шно число е модписанъ мирътъ въ гр, Букурещъ. Къмъ по-
лунощь се получи допълнителна такава, съ която се съобща­
ваше, че на утрешно числа, 29. юлий, полкътъ ще се оттегли
къмъ Царево село, за да влЪзе въ общата колона на брига­
дата на пжть за България.
Вестьта за сключването на мира, макаръ и да внесе
известно облегчение въ измжчената войнишка душа, се по­
срещна отъ всички чинове отъ полка безъ шумъ и съ изве­
стна тжга понеже всички знаеха че той не носи пЬщо ра-
достно за отечеството ни. В ь гр. Букурещъ България, заоби-