Page 142 - istorija_rilci

- 142 —

оть обстоятелството, че тЪ, които отъ години бЪха отблизко
свидетели на страданията на своите братя подъ турското
робство отвъд ь Осогово и Рузпъ, сега, по фаталните стече­
ния на обстоятелствата, требваше да напуснатъ тия мЬста и
да изоставять своите оратя отново на още по-тежко роб­
ство, подъ властъта на новите тирани — сърби и гтрци.

Гочно въ 7 ч. пр. пладне Рилци потеглиха на пъть
къмъ родните огнища. Съ наведени глави и дълбоко зами-
слени, те обгърнаха съ погледа си пространните бойни поле­
та, гдето почиваха, подъ незнайни безкръстни гробове, голя­
ма часть отъ тЬхнит-к любими другари. Изпращайки после-
денъ призетъ на изоставените тукъ на вечни времена техни
другари, тЬ се заклеха въ душата, че единъ день ще си от-

мъстягъ жестоко за коварството на тия, които въ своето
упорство и неотстъпчивость станаха причина да пролее изли­
шна кръвь само и само да отнематъ на народа ни следва­
щите му се по договорите придобивки. При отдалечаването
си отъ позициите Рилци отнесоха съ себе си спомена за ге-
ройските дела на своите
починали другари, съ единственна-
та мисълъ да ги предадатъ на подрастващето поколение и
на техните мили и близки.
Въ 8 ч.
пр. пл. при Баня чука планина полкътъ навлезе
въ шосето за Царево село и по заповЬдь на началника на
дивизията, генералъ Тодоровъ, продължи похода си по пътя
с. Драмча Щърби връхъ — с. Раково — Ново село за
Кюстендилъ. Къмъ обедъ той пристигна при с. Драмча, где­

то остана на почивка до къмъ 2 ч. сл. пл. Въ 2 Ц2 ч. сл. пл.
продължи похода си и къмъ 6 ч, сл, пл. пристигна и се
установи за нощуване при с. Раково.
На следния день, 30. юлий, много рано сутриньта, пол-
кътъ тръгна вь походъ и, движейки се по Новоселската ре­
ка, къмъ обкдъ пристигна и се установи на почивка при се-
лото Слокощица. Следъ една голема почивка при това
село,
въ 3 ч. сл. пл. потегли за гр Кюстендилъ,
гдето пристигна
къмъ 44 ч. сл. пл. тържествено посрещнатъ отъ паселе-
I 2
нието на града и околните села.
Съ пристигането
си полкътъ се построи въ казармения
дворъ. 1укъ командирътъ на полка, полковникъ Мановъ, въ
една сбита и прочуаствена речь, пропита съ голема горести
и тъга, посочи на великите дела и безброй страдания и из-
литни, изнесени отъ Рилци въ тази война. Прекланяйки се
предъ духа на падналите, а така също и на останалите жи­
ви ратници отъ полка, които така упорито и достойно издър­

жаха ада огъ олово па Калиманските позиции, спасявайки по
този начинъ своята и тази па народа ни честь, той справе­
дливо подчерта, че тия славни депа на Рилци не съ отишли
напраздно. Че те ще бъдатъ вписани и ще красятъ история­
та на полка и тая на целия български нзродъ, за да бъдатъ