Page 139 - istorija_rilci

139 —

колена отъ всички страни съ врагоЕе, съ надменството че
победи геги, б~Ьше принудена да приеме условията които
безъ да
й се просто продиктуваха и да подпише мира
има право въ нЪщо да възрази. Въ този градъ бЬше извър­
шено едно скандално международно грабителство, жертва на
което бЬше станало нашето многострадално отечество. Въ
Букурещъ българскиятъ народъ губ!:ше въ полза на своигЬ
врагове всички свои придобивки, за които се бЬ борилъ и
за които далъ безброй жертви по Македонските и Тра­
кийски бойни полета.
Букурещкиятъ договоръ, който България подписа по при-
нуждение па 28. юлий, 1913. г., й от немаше всички ония земи, за
които тя обяви и води войната противъ Турция и които, следъ
победата надъ последната, по право й принадлежаха споредъ
сключените договори. Вънъ отъ това, тя губеше и една го-
лЬма часть отъ старата си територия въ Добруджа. На бъл­
гарския народъ, останали ограбепъ оть свситЪ врагове, не
оставаше нищо друго, освенъ да се помири съ злата ори-
сница, що му 6Ъ предопределила съдбата и да чака съ тър­
пение момента, когато ще бжде въ състояние да си възвър­
не всичко онова, що подло му бЬ заграбено отъ негоьите
врагове.
Гака печално завърши тази кратка но ожесточена вой­
на, вь която Рилци съ безпсдсбенъ герот зт мъ и себеотрицание
водиха една непосилна борба съ многочисления противникъ,
който имаха насреща си. Вь тази злополучна война полкътъ
загуби една голяма часть отъ своитЬ доблестни чинове, по-
ложили живота си зл спасението на своето отечество. Вь
втората половина на гази война, отъ 21. юний до 18. ЮЛИИ,
оть полка боха убити 2 офицери и 48 долни чинове, а ра­
нени 7 оф щери и ^3 1 долни чинс вз. А общо за цТлата вой­
на сь съюзмицнтЪ полкътъ даде следнигР загуби: офицери
убити 10, а ранени 37. Долни чинове убити 230, а ранени 806.
Попаднали въ плень 19 офицери и 1130 долни чинове.

* *

Усилията, които положиха Рилии на КалиманскигТ по­
зиции, за да спратъ СТз ния напоръ на сърбитЬ и да не имъ

позволять да гъпчатъ и сквернягъ нашата мъча татковина,
ща изпълватъ на вЪчни времена съ гордость пашитТ сърд-
ца. ТЪ ще останатъ паметни въ историята на полка, за да
сочатъ нз иднитЪ поколения, какъ т^хнитЬ бащи,братя и дЗт-

ди сж жертвували живота си* когато се с касаело за спасе-
иието на своята родина. А отъ друга страна ще ги окура-
жаватъ и наплстствуватъ да следватъ тЬхния прим%ръ, защо-