Page 151 - istorija_rilci

- 151 —

Войната, започната между великите държави, сь тече-
ние на времето все повече и повече се разрастваше съ на­
месването на все нови и нови държави. Онеправданиятъ
български народъ следеше развитието на събитията. Въ по-
голЬмата си часть той беше убеденъ, че требва да се из-
полсуватъ стеклите се обстоятелства за каузата на Бълга-
рия. По въпроса, сбаче, за средствата, чрезъ които бихме
могли да поправимъ нанесените ни шети отъ Букурещкия
договоръ, въ страната ви съществуваха различни схЕгщанкя.
Едни беха за намесването ьъ Есйната въ полза каСъггеше-

нието, други — къмъ тая на Съюза, ксйто по всички почти
фронтове нанасяше поражения и се очерттше като сила,
къмъ която клони победата. Не липсваха при това и големъ
брой привърженици на трето едно схващане което беше за
ненамесването ни въ войната. Последните разчитаха да спе-

челимъ великите сили за каузата си отъ преговори, като
останемъ до край неутрални. Оставаше, следователно, на
правителството да оцени то само положението и да ориен­
тира страната, където то сметаше, че ще бъде най-добре
за бьлгарскить интереси.
Географическото положение па България на Балканите
и нейната сила се оценяваха добре и отъ двете воюващи
групировки. ТЬ желаеха да привлекатъ България на своя
сграча и затова се надпреварваха да й правятъ предложения
и да я узещавагъ да напусне неутралитета си и имъ стане
съюзник ь. Намесата на България на страната на Съюза да­
ваше възможности на Германия и Австро-Унгария да се съе-
динятъ съ своята съюзница Турция, да я подкрепятъ и да из­
влека гь облаги за себе си отъ многото сурови материали, съ ко­
ито тя разполагаше и отъ които т Ь имаха доста голема нуж­
да. България, определена на страната на Съглашението, да­
ваше възможности на послеаното да съсипе Турция и, ка^о
освободи Проливите, да слособствува за съединението на Ру­
сия съ своите съюзници Франция и Англия —- резултатъ,
кой ю би ималъ гол Ти о и съдбоносно значение за самия из­
ходи на войната.
Всички предложения, обаче, направени отъ Съглашени­
ето на България, бЬха отъ такова естество, че не вдъхваха
никаква надежда и не даваха ни най-малка гаранция, че тя,
въпреки жертвите, които й предстоять да даде, ще може да
разчита да получи веднажъ изгубените си земи. Съглашение­
то обещаваше на България земи, които туряше въ условие
отъ добрия изходъ на войната, резултатътъ на която никой
не можеше да предрече. Слабостьта на неговите предложе­
ния произтичаха и отъ това, че то не можеше да обещава
сь сигурность земи, които не му принадлежаха, а въ по го­
лямата си часть б1зха заграбени отъ Сърбия, която воюваше
на негова страна. А ггькъ самата Сърбия, когато ставаше