Page 150 - istorija_rilci
P. 150

— 150 —



                 убийство, извършено отъ двама пропити отъ шовинизъмъ
                 сърби, възмути общественото мнение въ целия св-Ьтъ, а най-
                 много Австро-Унгарската империя, гдето предизвика буря отъ
                 възмущение и негодувание срещу Сърбия. Австро-Унгарската
                 империя като счете това убийство за плодъ на съзаклятниче-
                 ство на цълия сръбски народъ, на 23. юли 1914.               г., веднага следъ
                погребението на жертвите,
                                                     подаде нота-ултиматумъ до Сърбия,
                съ която искаше вжгре въ 48 часа да накаже убийците, да
                уволни и даде подъ сждъ участниците въ                     това убийство офи­

                цери и чиновници^и още редь други мерки, които уронваха
                престижа на Сърбия, като самостоятелна държава. Понеже
                сръоското правителство отказа да изпълни тия искания, Австро-
                 Унгарската империя на 28. юлий 1914. г. обяви война на Сърбия.
                         ъм ь това време великите европейски държави, въ сво­
                ето съревнование помежду си, бГха разделени на два проти­
                воположни и враждуващи единъ на другъ лагери. Отъ една­
                та страна стоеше Тройниятъ съюзъ, въ който влизаха Герма-
                ния  , Австро-Унгария и Игалия, а отъ другата страна — Фран­

                ция и Рук_ия, състазляващи Съглашението, къмъ коегоклон Ь-
                ше да се присъедини и Англия                поради страха и умразащ й
                отъ
                      гвьрае голбмото разширение и засилване на Германия.
                       Русия, която се считаше за
                                                               покровителка на           малките
                славянски народи, още въ началото на конфликта не                            можа
                да остане неутрална и обяви тайно мобилизация на                            ЧсСТ Ь
                отъ войските си въ готовность
                                                            да защити интересите на по-
                кроаителствуваната отъ нея малка              1 славянска държава, Сър-
                бия. Германия, отъ своя          страна, като счете          руската мобили-
                зация еднакво опасна, както за самата                 нея, така и за не ина­

                та съюзница, Австро-Унгария, поиска отъ Русия немедлено да
                спре своята мооилизация. Но понеже Русия отказа да се под­
                чини на това нейно искане, то на I. августъ 1914. год. Гер­
                мания обязи война на Русия. Гака се турна началото па ужа­
                сната и кървопролитна Общоевропейска всйма
                                                                                  въ която е е
                намеси и Франция, като съюзница на Русия,                     а следъ нея до­
                следователно Англия, Игалия, останалите                       ба дкснски дър-
                жавици и Америка.
                       Общоевропейската война завари българския народъ въ
                периода, когато той въ миренъ трудъ и усилена деятелности
                по всички отрасли продължаваше да лекува нанесените му
                рани отъ двете войни. Неочакваното обявяване на Световна­
                та война дойде въ единъ моментъ да облегчи изстрадалата
                му душа и да възкреси въ него надеждата, че е дошло вече
                времето, когато ще може да си възвърне изгубеното. Тежко­
                то положение, обаче, въ което се намираше страната ни —
                резулгатъ огъ проявените усилия презъ двете последни вой-
                ни  — налагаше една осторожность. Ето защо още                         въ нача­
               лото, когато се обяви           тази война         тогавашното българско

               правителство подъ шефството на д-ръ В. Радославовъ, сбязи,
               че ще пази неутралитетъ.
   145   146   147   148   149   150   151   152   153   154   155