Page 150 - istorija_rilci

— 150 —

убийство, извършено отъ двама пропити отъ шовинизъмъ
сърби, възмути общественото мнение въ целия св-Ьтъ, а най-
много Австро-Унгарската империя, гдето предизвика буря отъ
възмущение и негодувание срещу Сърбия. Австро-Унгарската
империя като счете това убийство за плодъ на съзаклятниче-
ство на цълия сръбски народъ, на 23. юли 1914. г., веднага следъ
погребението на жертвите,
подаде нота-ултиматумъ до Сърбия,
съ която искаше вжгре въ 48 часа да накаже убийците, да
уволни и даде подъ сждъ участниците въ това убийство офи­

цери и чиновници^и още редь други мерки, които уронваха
престижа на Сърбия, като самостоятелна държава. Понеже
сръоското правителство отказа да изпълни тия искания, Австро-
Унгарската империя на 28. юлий 1914. г. обяви война на Сърбия.
ъм ь това време великите европейски държави, въ сво­
ето съревнование помежду си, бГха разделени на два проти­
воположни и враждуващи единъ на другъ лагери. Отъ една­
та страна стоеше Тройниятъ съюзъ, въ който влизаха Герма-
ния , Австро-Унгария и Игалия, а отъ другата страна — Фран­

ция и Рук_ия, състазляващи Съглашението, къмъ коегоклон Ь-
ше да се присъедини и Англия поради страха и умразащ й
отъ
гвьрае голбмото разширение и засилване на Германия.
Русия, която се считаше за
покровителка на малките
славянски народи, още въ началото на конфликта не можа
да остане неутрална и обяви тайно мобилизация на ЧсСТ Ь
отъ войските си въ готовность
да защити интересите на по-
кроаителствуваната отъ нея малка 1 славянска държава, Сър-
бия. Германия, отъ своя страна, като счете руската мобили-
зация еднакво опасна, както за самата нея, така и за не ина­

та съюзница, Австро-Унгария, поиска отъ Русия немедлено да
спре своята мооилизация. Но понеже Русия отказа да се под­
чини на това нейно искане, то на I. августъ 1914. год. Гер­
мания обязи война на Русия. Гака се турна началото па ужа­
сната и кървопролитна Общоевропейска всйма
въ която е е
намеси и Франция, като съюзница на Русия, а следъ нея до­
следователно Англия, Игалия, останалите ба дкснски дър-
жавици и Америка.
Общоевропейската война завари българския народъ въ
периода, когато той въ миренъ трудъ и усилена деятелности
по всички отрасли продължаваше да лекува нанесените му
рани отъ двете войни. Неочакваното обявяване на Световна­
та война дойде въ единъ моментъ да облегчи изстрадалата
му душа и да възкреси въ него надеждата, че е дошло вече
времето, когато ще може да си възвърне изгубеното. Тежко­
то положение, обаче, въ което се намираше страната ни —
резулгатъ огъ проявените усилия презъ двете последни вой-
ни — налагаше една осторожность. Ето защо още въ нача­
лото, когато се обяви тази война тогавашното българско

правителство подъ шефството на д-ръ В. Радославовъ, сбязи,
че ще пази неутралитетъ.