Page 149 - istorija_rilci

Общоевропейската война

н причините за намесата на България.

Войната съ съюзниците, както видехме, завърши съ ми­
ра въ Букурещъ, който отнимаше на България всички ония
придобивки, които българскиятъ народъ бе спечелилъ съ тол­
кова усилия и жертви въ войната срещу Турция въ Тракия и
Македония, както и една голТма часть отъ старата ни територия
въ Добруджа. Неправдата, наложена на България по силата
на този догозоръ, не преставаше да тегне и да вълнува ду­
шата на целия български народъ. Следъ подписването на
Букурещкия договоръ, нашиятъ народъ, уморенъ отъ борба­
та, протестирайки срещу неправдата, която му отреждаше
този договоръ, се примири съ злата орисница, що му бе пре­
допределила сждбата и се отдаде на миренъ трудъ за леку­
ване тежките рани, които беха му нанесени отъ войната.
Въпреки това, той пе преставаше да си спомня винаги за
унизителния за него Букурещки договоръ и продължаваше
да живее съ мисъльта и надеждата, че ще дойде день, ко-
гато ще може да си възвърне всичко онова, що подло и не­
справедливо му 6Ь заграбено отъ неговите врагове.
Едва що бЬше се изминала една година отъ подписва­
нето на този договоръ, ето че нова по-свирепа борба започна
този пжть въ центъра на Европа. Избухна Общоевропейска­
та война. Великите европейски държави отъ редъ години се
надпреварваха да печелятъ надмощие и първенство, както
въ Европа, а така сжщо и въ Азия и Африка. Въ тия отда­
лечени страни те бЬха насочили своя стремежъ въ заграбва-
пе на все позече и повече нови земи, отгдето разчи­
таха да иззличатъ големи количества сурови материяли, нуж-
дни за индустрията имъ. Едновременно съ това те водеха не
по-малка борба и за завладяване на световните пазари, нуж-
дни имъ за тяхната търговия. Англия, отъ една страна, както
и Франция, виждаха въ лицето на Германия единъ много опа-
сенъ конкурентъ, който отъ година на година вземаше пър­
венство и клонеше да ги измести, както въ търговско, така
и въ военно отношение. Това обстоятелство и редъ още мно­
го други причини принудиха европейските държави да се
потделять на враждуващи единъ на други лагери, които се
дебнеха помежду си и търскха само случай и поводъ да се
нахвърлятъ едни на други, за да се унищожатъ.
Гакъзъ случай имъ се представи презь лЬтото на 1914. г.,
когато въ гр. Сараево (Босиз) беха убиги австро-унгарскиятъ
престолонаследникъ Францъ Фердинандъ и съпругата му, ко-
иго пжтували съ автомсбилъ изъ улиците на града. Това