Page 191 - istorija_rilci

— 191 —

ясни небето. Студътъ и влагата прЬчеха на хората да почи-
ватъ, затова още много рано сутриньта се забеляза
едно оживено раздвижвание изъ окопите. На расъмване
излЕзна па позиция и една огъ батареите на майоръ Стойковъ,
тая на поручикъ Пешевъ, която зае позиция западно огъ с.
Сапаръ.

На 2. ноемзрий, преди разсъмване, командирътъ на пол­
ка получи запозедъ да продължи настъплението. Отъ своя
страна той налраз 1 разпореждана за усилвание бойната часть
сь 13. и 14. рота, като впоследствие изпрати последната въ
обхвать на дЕс тия неприятелски флангъ. Вь подръжка бЕха
2. дружина и 3. рота огъ 1. дружина, 1. и 4. роти отъ тази
дружина оставаха и на днешния день въ бригадна подържка,
□ 2. рога, както видехме, б!зше въ гр. Враня за гарнизонъ.

Още съ разсъмване сърбите откриха силенъ лушеченъ,
картеченъ и артелерийски огънъ по нашите позиции. Започна
се ожесточена борба отъ дветЕ страни, която продтлжи до
къмъ 8 ч. пр. пл. Къмъ това време батареята на поручикь
Пешевъ, която стреляше по неприятелските окопи съ мЕр-
никъ 1500 м., успЕ да ги улучи и предизвика суматоха въ
неприятелските редове. Този моментъ се използува отъ бой­
ната часть, 3. и 4. дружини, и тк се понесоха съ „ура“ стре­
мително къмъ неприятелската позиция, отстояща на едно ра-
стояние отъ 300 — 400 крачки. Обстрелзанъ съ честъ огънь
огъ нашата батарея и при вида на лъскащите ножове, осве­
тени отъ слънцето, противникътъ не можа да издържи тая
стихийна вълна. Едни започнаха да вдигатъ бЕлъ флагъ и да
се предазагь, други, подъ натиска на своите офицери, се
повърнаха въ окопите, които бехз напуснали и, следъ като
дадоха по неколко изстрела, хукнаха презъ глава, кой какъ
види да се спасява.

Къмъ 9 ]/2 ч. пр. пп. цялата неприятелска позиция бен!е
завлздена отъ полка. Поручикъ Пзшевъ набързо изкара две
огъ оръдията си на завладяната позиция и откри веднага
ожзсточенъ огьнь по отстъпзащите сръбски части. Съ за­
емането на неприятелската позиция, полкътъ съ надвеси надъ
гр. Гиляне и негозата равнина. Огтукъ първоначално против­
ник ьтъ се преследваше съ пушечень, картеченъ и артиле­
рийски огьнь, а впоследствие съ движение напредъ,

Целото Гилянско поле беше изпълнено отъ плъзналите
въ бегсгво сръбски войници, обози и артилерия, които въ
голЕмь безлорядъкъ диреха спасението си къмъ срещупо­
ложните планински гребени, простиращи се къмъ североза-
падъ. Тукъ сърбите трЕбзз да благодарятъ за спасението си,
че не разполагахме съ кавалерия, инакъ всички щЕха да бъ­
да ть пленени или избити, понеже немаше да имъ се даде
възмзжность да отстъпятъ.