Page 192 - istorija_rilci

— 192 —

Преследването продължи до къмъ об^дъ. Къмъ това
време полкътъ бЪше преминалъ Гилянската равнина и следъ
една почивка около единъ члсъ се отправи, по заповЪдь на
бригадния командиръ, по пжтя с. Горни Макрешъ — с. Тър-
• никевци, безъ батареята, която не бЪше усп4ла да се снеме
о.це отъ позицията. 26. п. Пернишки лолкъ, който настъпва­
ше въ лкво отъ полка, следъ като премина презъ гр. Гиля-
не, бЬше получилъ запов^дь да продължи преследването на
противника по посока на селата Коритище — Себинце.
За преследването на сърбитЪ, оттеглили се къмъ с.
Макрешъ — с. Търникевци, полкътъ настъпи въ походенъ
редъ, охраняванъ съ авангардъ 2. дружина и лЪво странично
прикритие 5. рота. При входа на дефилето за с. Станиорче,
презъ което минаваше пътя на нашето настъпление, аван-
гардътъ бГше обстрелянъ отъ изостанали слаби сръбски
части, но това не го обезпокои да продължи по нататъшното
си движение. По пътя на движението изъ дефилето полкътъ
намЬри изоставени отъ сърбитЪ 4 зарядни ракли. Походътъ
на полка продължи до къмъ 1 ]|3 ч. следъ полунощь на 3.
ноемврий, къмъ което време авангардъть (2. дружина) съ
картечната рота се устанози на позиция па около 500 крачки
югоизточно отъ с. Търникевци, а останалата часть на полка
— на бивакъ около 500 крачки северозападно отъ с. Горни
Макрешъ. ВоймицигЬ прекараха нощьта тукъ, около бивам-
нитЪ огньове, на които сушиха дрехитЪ си, измокрени отъ
проливния дъждъ, който ги вал% ц/Ъли два часа до устано­
вяването имъ.

Бъ бсевеъЬ на 1. и 2. ноемврий полкътъ имаше загуби:
4 убити и 28 ранени долни чинове. Въ тия боеве той залови
въ плень 70 сръбски войници и взема като трофеи 7 заряд-
ни ракли. Презъ населенитЪ пунктове, презъ КОИТО полкътъ
премина въ тия два дни, като Несалци, Върбенъ, Сапаръ и
др., той бЪше посрещнатъ радушно отъ мастното население
' ' албанци (мохамедани), които гледаха въ лицето на Рилци
като свои освободители. Правеше впечатление гостоприем­

ството на тия бедни хора и т^хнага готовность да се турятъ
въ услуга на полка, каго се сражаватъ, или като негови во­
дачи съ своит^Ь кремиклийки и евззлии пушки, запазили ги
вьдрЪки суровия и строгь режимъ на тГхнитЬ потисници —
сърбигЬ, които по всичко даваха да се разбере, че ги мра*
зягъ отъ дъното на душата си.
На 3, ноемврий преследването на сърбитЬ требваше да
продължи по посока на селата Гърникевци — Голяма ливада.
Сноредъ личнитЪ наблюдения се б!зше установило, че тЪ съ
около единъ полкь пехота съ артилерия и картечници заематъ
изгочнигЪ склонове на Козница планина, които бГха голи и
безъ гънки. Между сръбската позиция и тази, която зае пол-
кътъ, се простираше единъ дълбокъ и около 1000 крачки