Page 195 - istorija_rilci

- 195 -

ство на нашия полкъ две тЕхни роти. Запитанъ отъ коман­
дира за причините на отстъплението, командирътъ на 18. п.
Етърски полкъ, подполковникъ Вълчевъ, съобщи, че получилъ
заповЕдь за това отъ бригадния си командиръ и се оттегля
къмъ 20. п. Добруджански полкъ, който е още по въ дЕсно,
и че стоещитЕ въ съседство съ полка негови две роти ще
се оттеглятъ, щомъ останалитЕ, коиго съ въ отстъпление, за-
ематъ новата позиция. За причината на отстъплението коман­
дирътъ на гореказания полкъ посочи разбиването на сборна­
та дружина на подполковникъ Петровъ, находеща се на Но­
во бърдо, което било вече заето отъ противника.
Действително, такова едно положение бЕше повече
огъ критическо, но то съвпадаше съ едно обстоятелство, ко-
гато срещу нашата 2. дружина бЕха се предали повече отъ
200 сръбски войници, а едновременно съ това се водЕха
преговори за предаване на голяма часть още, които изказва­
ха желание за това, но още се страхуваха да не бъдатъ из­
бити следъ това. За всичко това командирътъ на полка 6Е-
ше уведоменъ отъ командира на 2. дружина — фактъ, който
рисуваше пълната деморализация на сръбскитЕ части, които
имахме предъ себе си.

Вь 11 \2 ч. сл. пл. командирътъ на полка получи съоб­
щение, че и дружината отъ 20. п. Добруджански полкъ, ко-
ято заемаше позиция въ лЕво отъ полка, получила заповЕдь
да отстъпи — обстоятелство, което още позече затруднява­
ше положението на полка, предъ видъ на това, че сърбитЕ
можеха да прекъснатъ пътя ни за отстъпление къмъ Гиля-
не и Бояновци. Командирътъ на 3. дружина, майоръ Тодоръ
Ивановъ, като взе предъ видъ деморализацията на сръбската
армия предъ фронта ни и обстоятелството, че едно такова
отстъпление, когато цялата Моравска дивизия, II. позивъ, 6Е-
ше задъ гърба ни, ще завърши съ погромъ за насъ, настоя
предъ командира на полка и тоя на 20. п. Добруджански
полкъ да не се отстъпва и че, ако последва такава заповЕдь,
въ която той вижда явенъ погромъ, въ никакъвъ случай не­

говата дружина нЕма да огсгъпи, ако ще и всички до единъ
да оставятъ коститЕ си на позицията. Къмъ командира на 3.
дружина се присъедини и адютанта на 2. бригада отъ 5. Ду­
навска дивизия, който също така настояваше и молеше ко­
мандира на 18. п. Етърски полкъ да не отстъпва.

Това бЕше действително единъ критически мсментъ, отъ
правилното решение на който зависЕше славата или погрома
на тия полкове, а съ това и съдбата на предприетата съ та-
къвъ успЕхъ операция. Ето защо командиритЕ на полка и
тоя па 18. п. Етърски полкъ, като взеха предъ видъ, че едно
тЕхно отстъпление, когато въ гърбътъ имъ е цЕлата Морав­
ска дивизия, II. позивъ, излага па голЕмъ рискъ полковетЕ
имъ да попаднатъ въ пленъ, решиха да останатъ до край