Page 200 - istorija_rilci

— 200 —

На пжть за Македония.

Късно следъ пладне на 14. ноемврий командирътъ на
полка, полковникъ Кировъ, получи въ с. Ресиновци заповеди
отъ бригадата, отъ която се виждаше, че полкътъ излиза
отъ състава на 3. п. Балканска дивизия и на следния день
требва да се отправи на пжть за Македония. Новината бър­
зо се разпространи по всички квартиробиваци и се посрещна
отъ Рилци съ чувство на доволство и облегчение. Доприне­
сли много за победата на сърбите съ своя нечуванъ герои-
зъмъ и себеотрицание, посркдъ многото несгоди и лишения,
прекарани въ денонощни походи и боеве въ Сърбия, на т^хъ
предстоеше сега да заминатъ за Македония, за да взематъ
участие въ борбата срещу новия противникъ, англо-фрепци-
тЪ, които настжпваха откъмъ Солунъ съ цель да подкреп-
ять сръбската армия и нахълтатъ въ България.
Съ чувство на гордость и дълбоко съзнание на дълга,
къмъ който ги зовеше Отечеството, Рилци, въ ранните зори
на 15. ноемврий, напуснаха далечните и осамотени албански
чукари и се отправиха безропотно къмъ югъ съ пълна вЪра
въ успеха на предстоещата нова борба. Натоварени и пре­
гърбили се отъ тежките раници и пушки, те напуснаха мал­
кото селце Ресиновци и се проточиха по тясната и стръмна
пжтека за къмъ с. Щимля.
Пжтеката за с. Щимля минаваше презъ дребна и гжста
джбова гора. На много места тя водеше къмъ стръмни мЪ-
ста, така че движението по нея беше освенъ трудно, но и
доста опасно. Вь 2 ч. сл. пл. походната колона навлезе по
шосето Чернолево — гр. Феризовичъ. В 6 *|г ч. сл. пл. пол­
кътъ пристигна въ гр. Феризовичъ и се разположи на квар­
тири, които бЬха доста тесни и недостатъчни, но все таки
допринесоха много за подслоняване на хората подъ сушина и
предпазването имъ отъ влагата и студа. Въ това малко град­
че бЪха събрани почти всички сръбски пленници, заловени
вь последните сражения къмъ този край. Болшинството отъ
т!зхъ бЪха гладни и съ изпокжсани дрехи и обувки. Велико­
душните и милостиви наши войници, при вида на тия гладни
и боси хора, не останаха равнодушни. Те се надпреварваха
ди имъ даватъ храна и всичко каквото можеха да дадатъ,
само и само да облегчатъ техните страдания, безъ да гле-
датъ, разбира се, че те до вчера сж биле техни противници.
На 16. ноемврий въ 9 ч. сутриньта полкътъ тръгна въ
походъ за Качаникъ по единъ много лошъ и развалени
пжть. Движението, по причина на лошия пжть, уморота и
силния студъ, беше тягостно и опасно, както за хората, така
и за добитъка. Следъ единъ труденъ и мжчителенъ походъ,
полкътъ къмъ б ]/г ч. сл. пл. пристигна въ Качаникъ и се
разположи една часть по квартири, а другата часть, за която