Page 203 - istorija_rilci
P. 203

- 203 -


                    ско и Боуле, а на 26. ноемврий—въполитЯ на Серменинския
                    балканъ, на биаакъ между селата Радия и Петрово. Бързото
                    движение на полка до тия мЯста доста измори и изтощи хо­
                    рата, едно отъ дългия и изморителенъ, почти нелрекженатъ
                    похздъ, а отъ друга страна, огъ липсата на храна. Презъ ло­
                    венето отъ време, докато траеше похода, хората гладуваха,
                    понеже пздзозътъ на хранителните припаси закъснЯ, а и отъ
                    мЯстни средства не можеше да се набави такава, понеже
                    пжтьть на движението минаваше по слабо заселени и много
                    бедни балкански села. Войници и офицери презъ тия послед­
                    ни дни се хранеха само съ суха зрЯла царевица, която сгря­
                    ваха на огъня малко да омекне. Ония отъ офицеритЯ, хлЯ-
                    бътъ нз които бЯша изостаналъ, го давзха на по-слабитЯ
                    войници, а самитЯ тЯ се изреждаха около огньоветЯ и за при-
                    мЯръ на войницитЯ си ядЯха заедно съ тЯхъ сухата цареви­

                    ца. Така прекараха Рилци тия мжчителни дни отъ похода
                    презъ Серменинския балканъ безъ ни най-малко роптание и не-
                    задоволство. ВъпрЯки това, обаче, тЯхниягъ духъ бЯше силен ь,
                    високь и непобедима. Всички съзнаваха, че трЯбва да се бър­
                    за, за да се помогне на нашитЯ войски, които се сражаваха
                    срещу англофренцитЯ.
                           Съглашенската армия, съставена първоначално въ по-го-
                    лЯмата си часть отъ французи, подкрепени съ не много  ан-
                    гличани, веднага следъ обявяването на нашата мобилизация,
                    дебаркира войски въ гр. Солунъ, които, съ започването на
                    войната срещу Сърбия, настлшиха въ Македония съ цель да
                    подкрепятъ сръбската армия. Тия войски въ своя стремежъ
                    къмъ северъ, къмъ срЯдата на м-цъ октомврий бЯха достиг­
                    нали до Криволакъ, а малки части отъ тЯхъ бЯха преминали
                    рЯката Черна. Тази съглзшенска армия, състояща се  отъ
                    три дивизии, притисната отъ сезеръ отъ нашитЯ 2,, 5                            7.,
                    Македонската и Конната дивизии, при невъзможность да по­
                    могне на разбитата вече сръбска армия, на 18. ноемврий си­
                    стематично започна оттеглянето си, умЯло и добре прикрива­
                     но последователно отъ не много силни ариергарди.                              Въ
                    този моментъ, нашиятъ полкъ съ усилени маршове следва­
                     ше пжтя си за гр. Велесъ.
                           Когато нашиятъ полкъ, на пжть презъ селата Петрово
                    и Габрово, пристигна на 27. ноемврий въ 5 ч. ся. пл. при
                    Бурлево, той завари предъ себе си слабитЯ съглашенски
                    ариергарди около селата Негорци, Горничетъ и Серменино,
                    въ близость да прехвърлятъ гръцката граница при Гевгели.
   198   199   200   201   202   203   204   205   206   207   208