Page 223 - istorija_rilci
P. 223

— 223 —



                          Жребието се падна на командира на 4. дружина, майоръ
                   Димитъръ Рачевъ. Дакато се предаде и разясни заповЕдьта
                   на ротнитЕ командири и се приготвятъ хората за пжть, то се
                   стъмни, Малко преди тръгването на дружината се изпрати
                   напредъ силенъ патрулъ подъ началството на подпоручикъ
                   Станевъ, съ заповЕдъ да влЕзе въ връзка съ нашитЕ части
                   въ с.Ени кьой, да се научи за частитЕ въ лЕво и дЕснс,за да
                   бжде водачъ на дружината                 отъ с. Ени кьой и Долно Ка-
                   раджово.
                          Когато дружината тръгна отъ бивака при с. Просеникъ
                   на пжть за с. Ени кьой, бЕше вече 7 ч, вечерьта. Пороенъ
                   дъждъ, като изъ ржкавъ, се изливаше върху хората и ги из­
                   мокри до коститЕ. Дъждътъ, придруженъ и съ силни свет­

                   кавици и гърмотевици, продължава близо до къмъполунощь.
                    Макъръ че проливниятъ дъждъ бЕше започналъ да вали още
                    преди тръгването на дружината, нейното заминаване  не мо-
                    жеше нито да се отложи, нито пъкъ да се забави, понеже

                    часа   за атаката бЕше точно фиксиранъ въ заповЕдьта (11 ч.
                    30 м. сл. пл.). Нейната задача се усложняваше и отъ обсто­

                    ятелството, че тя отиваше да произвежда нощна                           атака на
                    единъ доста отдалеченъ отъ местонахождението й непознатъ
                    пунктъ, гдето мжчно можеше да се ориентира, а особено въ
                    тази мрачна, непрогледна и дъждовна нощь, ьъ която нищо
                    не можеше да се види на повече отъ една крачка.
                           На пжть за с. Ени кьой дружината следваше въ след­

                    ния редъ: 13., 15 , 14. и 16. роти, а следъ тЕхъ и бойния
                    обоеъ. Челната рота за охрана на колоната бЕше изпратила
                    единъ силенъ патрулъ по пжтя за с. Ени кьой, а другитЕ
                    роти — странични такива, въ лЕво и въ дЕсно отъ пжтя.
                    Къмъ 11 ч. сл. пл. дружината пристигна при с. Ени кьсй и
                    тукъ спрЕ да се ориентира. Командирътъ на дружината, ма­
                    йоръ Рачевъ, съ адютанта си, подпсручикъ Ангеловъ и ко­
                    мандира на 14. рота, поручикъ Цековъ, отиде при команди­
                    ра на 11. рота отъ 14. Македонски полкъ, който съ ротата
                    си бЕше въ охранение и, като му съобщи задачата на дру*
                    жината си, поиска му хора за водачи, които да го насочатъ
                    срещу пункта на атаката — северозападната екранна на се­
                    лото Долно Караджово. За обида изненада ее оказа,  че въ-
                    прссниятъ ротенъ командиръ не само, че не зназше, какво та­
                    зи нощь ще се атакува, но не знаеше и где се намира село­
                    то Долно Караджово, понеже едва отъ преди  единъ день
                    били на това мЕсто и отъ артилерийския огънь на противни­
                    ка никой не смЕялъ да си покаже главата вънъ отъ окопитЕ.
                     Подири се 9, рота отъ сжщия полкъ. която повече време би­
                    ла на това мЕсто и го добре познавала, за да  се взематъ
                    отъ нея водачи, но се оказа, че тази рота се изтеглила,  То-
                     гава се назначиха нЕколко души войници отъ 11. рота на 14.
                     п. Македонски полкъ, които горе-долу знаеха посоката за с,
                     Долно Караджово.
   218   219   220   221   222   223   224   225   226   227   228