Page 224 - istorija_rilci

- 224 -

БЪше около 1 ч. сл. полунощь, когато дружината наче­
ло на водачитк пое пжтя за горното село. Начело на бойния
редь на дружината се движеха въ първа линия 13. и 15, ро­
ти, отъ които 13. бЪше направляваща, а задъ т^хъ въ втора
линия следвааха 14. и 16. роти. РотитЪ, въ шахматенъ редъ,
се движеха въ взводна колона, заобиколени отъ всички стра­
ни съ патрули. Отъ 15. рота б^ше излратенъ единъ самосто-
ятеленъ патрулъ съ задача да вл^зе въ връзка съ мастит^,
които требваше да действуватъ въ лЪво отъ дружината, се­
вероизточно отъ с. Горно Караджово. Този патрулъ не успЬ
да изпълни задачата си, понеже погреши посоката и се на­
тъкна на неприятелски части и едвамъ уепЪ да се измъкне.
Следвайки бавно при пълна тишина движението си, дру­
жината въ I1!, ч. сл. полунощь се доближи на 200 крачки
огъ окрайната на селото Долно Караджово. Присъствието
й тукъ бЪше незабелязано отъ противника, който спокойно
построяваше предъ позицията си телени мрежи — обстоятел­
ство, което се долавяше отъ металическия звукъ, който ясно
се чуваше откьмь селото при набиването на жел-ЬзнитЪ ко­

лове. Следъ като всичко бЪше готово за атака, командирътъ
на дружината даде заповЬдь да се хвърлятъ четерит^хъ чер­
вени ракети, както гласеше запов^дъта. Това бкше началото
на катастрофата на дружината. Следъ хвърлянето на втория
ракетъ, противникътъ захвърли инструмента си и съ св^тя-
щи патрони, които пущаше вскка секунда, освети цялата
околна мЪстность напредъ и въ страни отъ позицията си. То­
ва бЪше вече моменть за него, който го спаси отъ изненада.
Следъ хвърлянето и на четвъртия отъ наша страна чзрвенъ
ракетъ, нашата артилерия откри барабаненъ огънь по село­
то Долно Караджово, който продължи много малко време и
бЪше толкова слабъ, че послужи само да разбуди противни­

ка, който се опомни и откри отъ три страни ужасенъ пуше-
ченъ и картеченъ огънъ по ротитЪ отъ дружината. Едновре­
менно съ това върху тЪхъ започна да се сипе и бирабаненъ
артилерийски огънъ отъ батареит-к на противника, разполо­
жени по десния бркгъ на р, Струма. Огъньтъ на тия непри­
ятелски батареи бкше ужасенъ, понеже тк стреляха спокой­
но и непрестанно, защото не бЪха обезпокоявани отъ наша-

та артилерия, която и да имаше заповЪдь да стреляло гкхъ,
не можеше да ги достигне, защото бЪха доста далечъ отъ
позициитЪ й.
Когато командирътъ на дружината даде заповЪдь за
атака, която не бЪше вече изненада за противника, ротитк
съ викъ „ура“ се понесоха наппредъ, но убийствениятъ не-
приятелски пехотенъ и артилерийски огънь и стенанията на
падналите много ранени сломи духа на войницитЪ,и тЪ,виж
дайки се изненадани и изолирани, безъ всякаква подръжка,
се събраха на купъ и образуваха една маса отъ изплашени