Page 228 - istorija_rilci

— 228 —

огънь. Къмъ 7 ч. сугриньта, за обща изненада на всички, се
забеляза да отстъпвать въ голЪмъ безпорядъкъ части отъ
14. п. Македонски полкъ, които бЕха малко време преди то­
ва на позиция въ югозападната окрайна на селото Ени кьой.
Гледката, която за моментъ се представи на нашите войни­
ци отъ 1. и 4. дружини, бЕше неочаквана. ОтстъпващигЕ
войници отъ 14. п. Македонски полкъ идеха право срещу
фронта на двете наши дружини, преследвани съ силенъ ар­
тилерийски огънь отъ противника, който огънь съ нагазване-
то и преминаването имъ презъ нашите вериги започна усилено
да се сипе и върху нашите позиции. Това обстоятелство за
моментъ започна да разколебава и нашите войници. Забе­
лязвайки това, всички началствуващи лица излТзоха отъ око­
пите и успокоиха хората си, които останаха по мЕстата
си. Започна се едно увещаване и заплашване къмъ войници­

те отъ 14. п. Македонски полкъ да спратъ, да не отстъпватъ,
но нищо не помогна. Обладаните отъ паника войници отъ
този полкъ въ пъленъ безпорядъкъ стремително отстъпваха
къмъ с. Топалсво, безъ да се боятъ отъ нТкакви заплашва­
ния и безъ да обръщатъ внимание на увещанията. Въ про­
дължение на около 10 минути позицията ечеше отъ виксвете
на командира на полка, полковникъ Кировъ, командирите на
дружините Дндреевъ и Рачевъ: ,,Спрете бе, стойте бе, не от­
стъпвайте!“ но нищо не помогна, въпреки, че те беха се из­
ложили открито на неприятелския огънь, който косеше пози­
цията ни. Войниците отъ 14. п. Македонски полкъ продъл­
жаваха отстъплението и скоро се изгубиха нззадъ въ дале­
чината къмъ с. Толалово. Обаче Рилци, които само за мо­

менти беха се обезпокоили, се успокоиха и останаха твърдо
по местата си да чакатъ на позициите появявснзто на
противника.
Следъ като завладЪ селото Ени кьой, противникътъ, под-
крепенъ съ пресни части, въ 10 ч. пр. пл. настъпи срещу
позицията на нашите две дружини, подкрепенъ съ силенъ
артилерийски огънь. ПосрЬщнатъ отъ нашия силенъ пуше-
ченъ, картеченъ и артилерийски огънь, той бЕше принуденъ
да спре и последователно да се върне обратно въ северна­
та окрайнина на селото Ени кьой. Презъ това време позиция­

та беше обгърната отъ облаци прахъ и димъ, причинявань
отъ пукащите се неприятелски шрапнели и забиващите се
въ земята гранати, които изригваха купища отъ песъкъ и
камъни и които се издигаха високо надъ земята и съ големъ
трЕсъкъ се изсипваха върху главите на защитниците. Лица­
та на всички офицери и войници беха почернели отъ праха.
Командирътъ на полка, полковникъ Кировъ, който съ адю­
танта си, капитанъ Терекиевъ, се намираше иа 20 крачки
задъ средата на позицията, беше станалъ неузнаваемъ. Не­
говото лице бЕше цЕлото почернело отъ прахъ, а дрехите