Page 229 - istorija_rilci

- 229 -

му засипани съ пЪсъкъ, Отъ силния артилерийски огънь по*
стоянпо се късаше жицата на телефона и требваше да се
поправя. Това вършеха телефонистите безъ страхъ, движей­
ки се между постоянно сипещите се гранати.
Войниците стояха твърдо на позициите си и не обръ­
щаха внимание на загубите, които ежеминутно се увеличава­
ха. Неприятелските аероплани,и те огъ своя страна, освенъ
че корегираха стрелбата на своята артилерия, но съ своето
летене низко надъ позицията, при което войниците съ право
казваха, че ще имъ вземагъ отъ главите шапките, обстрелва­

ха позицията съ честъ огънь отъ своите картечници. Въ 10
ч. пр. пл. комачдирътъ на полка получи донесение отъ 4.
дружина, че командирътъ на дружината, Майоръ Рачевъ, е
убигъ. Макаръ и отстраненъ отъ длъжность, този храбъръи
доблесгенъ офицеръ считаше за свой дългъ да бъде въ око­
пите между своите войници, които ежеминутно окуражава­

ше, като се движеше празъ надлъжъ по окопите имъ. Въ
9 ’/8 ч. пр. пл., въ момента, когато той правъ въ окопите да­
ваше примеръ на свои 1 Ь войници за твърдость и безстра-
шие; въ единь моментъ, когато всички стояха на позицията
безпомощни, подъ яростния барабанень артилерийски огънь
ил противника, потънали въ прахъ и съ попукани устни и
засъхнали уста огъ големото нервно напрежение, той падна
убигъ, ударенъ право въ сърдцето огъ парче на неприятел­
ска граната и моментално издъхна. Една голема тъга и ше-
гюгь нз последното „Богъ да го прости“ се разнесе изъ око­
пите огь любящите го и просълзени войници.

Когато първиятъ опитъ на противника да ни изтласка
отъ позициите пропадна, командирътъ на 1. дружина, ма­
йор ь Андреевъ, приздигна ротите си отъ десния флангъ, за
да ги изравни съ левофланговата 4. рота и ги постави съ
фронтъ срещу противника, понеже те доста страдаха отъ
фланговия му пехотенъ и артилерийски огънь. При това на­
стъпление, което продължава около 800 крачки, бе убитъ
командирътъ на 2. рота норучикъ Ташовъ Михаилъ Василевъ,
обезглаеенъ отъ една неприятелска граната. Този храбъръ
офицеръ, на чело на ротата си, продължаваше да върви още
нФколко крачки предъ нея безъ глава, следъ което се
струполи предъ фронта на своите войници. Този фактъ и
обстоятелството, че место не оставаше, безъ да бъде пора-
жавано отъ противника, за моментъ стресна войниците, но
те скоро съ една силна прибежка се нахвърляха въ близки­
те окопи, приготвени отъ по-рано отъ ротите на 14. п. Ма­
кедонски полкъ.
Въ левия участъкъ на полка до 4. дружина къмъ същото
тоза време се бЬха доближили настъпващите отзадъ орга­
низирани вече части отъ 14. п. Македонски полкъ. Съ викъ
„ура* тия части увлекоха ^напредъ нашата 4. дружина, и тя