Page 87 - istorija_rilci
P. 87

— 88 -



              отстъпление. Противникътъ, за да стигне до                        оръдията ви,
              трЬбва да мине презъ труповете на дружината ми!" Въ                               мо­
              мента на това тягостно и мъчително време, въ което мину­
             тите изглеждаха на цЬли часове, н1жой изъ редовете на 8.
              рота извика: „По петь на ножъ, ура!“ Този възгласъ бе  по-
              детъ отъ целата боева линия на дружината, съпроводенъ
              оть ецинъ непрекъснатъ сжесточенъ вихровъ                           огънь, който
              за известно време слиса доста врага. Тутакси                         се ззбеляза
              едно оживление въ редове гТ на войниците, ксито изказваха
              настоичизо желание на             командира на дружината да излезатъ
              отъ окопите и атакуватъ врага, но по съображения,  които
              налагаше боя ъ, не имъ се позволи.
                     Командирът ь па 8. рота, калиганъ Самоковлийски (мал­
              кия гъ), въ изпълнение заповедъта на командира на дружината
              — да облегни положението на 7. рога, която много страдаше
              отъ фланговия огънъ на противника, съ два взвода огь ро­
              тата си атакува турците и въ 3 ч. 40 м. сл. пл. зае хребета
              и се затзърди на него. Гурийте не дочакаха удара, а се отте-
              глиха на     съседния гребенъ, далечъ отъ първия на сколо 200
              крачки, преследвани при оттеглянето си съ огънъ.
                     Въ 4 ч. 40 м. сл. пл. мъглата започна да се вдига. Едно

              мощно и величественно ,,ура се разнесе продължително по
              цЬлага позиция при вида на турците, които, претърпени пе-
              успехъ при своя силенъ напоръ до взематъ позициите ни,
              б!зча започнали вече да се оттеглятъ. Опиянени отъ възторгъ
              и настръхнали за отплата, войниците                      прави огь скопите
              стреляха па отстъпаюздите турци, които блуждаеха като за­
              маяни изъ храстите и долчинките да дирятъ спасението си.
              Артилеристите набързо изтикаха оръдията на гребена и съ
              своя   ураганенъ огънъ косеха турските редове. Гурците на
              тълпи се       надпреварваха въ бягството си, давайки грамадни
              загуби, понеже рТдко лехотенъ                   куршумъ или шрапнелепъ
              такъвъ отиваше напраздно.
                     Преследването на турците само съ огънь продължи до
              къмъ 5. ч. сл. пл. Съ настъпването на пощьта боятъ посте­
              пенно се прекрати. Турците къмъ това време бТха вече от-
              стъпили въ         пъленъ безпорядъкъ къмъ Б/лаирските висоти.
              Ротите останаха въ боенъ редъ да нощуватъ на позициите
              си, охранявани отъ часови и секрети презъ целата кош.ь, Из­
              пратените патрули напредъ по посока на противника за съ­
              биране сведения за него, чрезъ оглеждане на целото бойно
              поле предъ позицията, донесоха, че предъ участтка на дру­
              жината съ преброили, до колкото съ могли да отидатъ                                на-
              предъ и то въ тъмнината, около 346 трупа, отъ които 9 на
              турски офицери. Само на висотата,  която па три пъти атгку-
              ва 8. рога,       отстояща на 80 крачки предъ позипията, 61 ха
              преброени 48 трупа, отъ ксито 3 на офипери.                         Цел ото про-
              тежение по хребета къмъ                върха (кота 127), по който се; от-
   82   83   84   85   86   87   88   89   90   91   92