Page 90 - istorija_rilci

- 91

Преследването на турцигЬ по петите продължи до хре*
бета предъ чифлика. По-нататъкь преследването се ограни­
чи само съ огънь понеже бкше рисковано да се отива по-
напредъ, защото се имаше опасности отъ огъня на нашит-к
части отъ центъра и дкения флангъ. До б ч. сл. пл. нашата
4. дружина остана на позиция предъ чифлика съ 13., 15. и
16. роти, Взводътъ на подпоручикъ Трънка, 14. рота и единъ
вззодъ отъ 16. рота вь своето енергично настжпление бЪха
излезли въ д^сно на хребета, който се спуща отъ могилата
„Севри тепе“ къмъ висотата (кота 127)/ гдето бкха заели и
позиция.
Когато се вече стъмни, 13., 15. и 16. роти се прибраха
при 14. рота, гдето 14. и 16. роти заеча позиция и започнаха
да се окопаватъ, а 13. и 15. роти останаха задъ ткхъ въ по-
дръжка. Презъ нощьта ротигк, следъ като влкзоха въ връз­
ка въ дксно сь 4. дружина огъ 22. п. Тракийски полкъ при
могилата „Севри теле“, а въ лТво съ 4. дружина отъ 49. п.
полкъ, останаха да се уреждатъ на позицията, охранявани
напредъ съ часови и секрети.

Зрелището около чифлика следъ боя бТше едно отъ
най-логресающигк. Пространството въ чифлика и на едно
близко разстояние предъ него изглеждаше катода не е било
тукъ сражение, а да е било касапница на хора. Противни-
кътъ бкше осЪялъ това мксто съ купища отъ убити и уми-
рающи ранени, които само при чифлика наброяваха около
530 души, вънъ отъ тия, които бЪхз пр ьснати на по-далечни-
тТ ридове западно отъ него. Вънъ отъ това и тукъ въ го-
лкмъ безпорядък ь бкха разхвърляни множество пушки, па­
трони, картечни ленти, една картечница, разни принадлежно­
сти отъ снаряжението, одеала, убити коне и разни други
материали.

Така славно завърши този кървопролитенъ бой, който не
безъ право Рилци еж опред елили сега като праздникъ на полка.
Въ днешния бой всички войниии и офицери отъ полка, газо
се почне отъ най-малкия до най-голкмия, се показаха истин­
ски храбреци, които като разярени лъвове легЬха въ боя, за
да смажатъ вековния врагъ.

Въ днешното ужасно по своята жестокость и кървопро-

литие сражение паднаха едни огъ най-храбритЪ и самоотвер-
жени чинове на полка, имената на които на вечни времена
ще останагь да сочзтъ на иднигк поколения славата и геро*
изъма на тия, които далечъ отъ своята родша, тамъ при
теснините на усамотения Галиполски полуостровъ, оставиха

костите зз благото па своята родина и за вечната прослава
на Рилци.