Page 94 - istorija_rilci
P. 94

- 95 —


                  та и деньтъ 17. февруарий, които прекараха Рилци на Гали­

                  нолекия’1юлуостровъ. На този день Рилци имаха за против-
                  никъ природната стихия, каквато, споредъ разказите на мЯ-
                  стнитЯ жители тукь, не е била запомняна отъ години. БЯше
                  се появила снажна буря, която бЯше достигнала до  макси-

                  мума на своята сила. СлабитЯ палатки на Рилци, не можайки
                  да отстоятъ на нея, изчезваха една по една, отвличани и за­
                  равяни изъ снЯжнитЯ преспи. БЯше настаналъ такъвъ ужа-
                  сенъ адъ, който не позволяваше просто да се погледне и
                   който засипваше всичко. Грозната и ужасна фъртуна за мо-
                   ментъ възцари мъртва тишина по цЯлия бивак ь на полка, по
                   който не се мъркаше никаква жива душа.
                          За огънь не можеше и да се помисли, едно че не бЯше
                   възможно да се запали, а отъ друга страна липсваха всякак­

                   ви дърва по тази гола и обрасла само съ търнаци мЯстпостъ.
                   БулаирскитЯ герои, свити подъ своитЯ платнища, които бЯха
                   се сковали отъ студъ, съ безлодобенъ стоицизъмъ отстоява­
                   ха на това грозно и незапомнено отъ тЯхъ изпитание, което
                   бЯше по ужасно и отъ най-свирепия и кървопролитенъ бой.
                   №ного отъ ротитЯ намЯриха сили въ себе си и започнаха да
                   играятъ вихрово хоро, само за да не замръзнатъ съвършен-
                   но, макаръ че шинелитЯ имъ бЯха замрьзнали  и станали на
                   кокалъ. Топла храна не се готвЯше, а при това хората нЯ-
                   маха и никакъвъ           хлЯбъ при себе си. Следъ пладне, като
                   изъ невидЯлица, се показаха коняритЯ, които съ                         конетЯ си
                   идЯха да донесатъ хлЯбъ на своитЯ другари. При тази гроз­
                   на виялица тия достойни за уважение храбреци бЯха се под-
                   пжтили отъ        едно разстоя же повече отъ 15 километра                      само
                   и само да изпълнятъ своя свещенъ дългъ и нахранятъ сво-
                   игЯ сжщо като тЯхъ измръзнали другари.
                           Па следния день, 18. февруарий, се констатира, че отъ
                    полка сж замръзнали 5 офицери и 190 войж ци, отъ които
                    единъ починалъ. За да се дадЯше възможность на хората да
                    се сьвзематъ, сжщт я день се изпратиха по три роти сть 3.
                    и 4. дружини въ с. Ексемилъ за разполагане по квартири,
                    макаръ че това село бЯше препьлнено отъ стеклитЯ се тукъ
                    да намЯрятъ прибежище час г и отъ 22. и 49. полкове. На 19.
                    феруарий нашитЯ 1. и 2. дружини, които съ стоицизъмъ от­
                    стояха по постоветЯ си на позицията въ време на бурята,
                    бЕха смЯнени отъ една дружина сть 49. п. полкъ и сжщия
                    день се отправиха за с. Ексемилъ.
                           На 20, февруарий времето значител ю се поправи. Ча-
                    ститЯ отъ полка постепенно се прибраха на бивака при пози­
                    цията и започнаха посмЯнно да се редуватъ въ  охрана на
                    самата позиция. Вземаха се мЯрки за направата на землянки
                    съ   магериалъ, донесенъ отъ с. Урша и съ такъвъ отъ гори-
                    тЯ при рЯката Кавакъ-дере, който дружинитЯ сЯчеха и  но-
                    смЯнно донасяха на позицията.
   89   90   91   92   93   94   95   96   97   98   99