Page 98 - istorija_rilci

— 99 —

но. Примирието се продължаваше все съ нови и нови сро­
кове, а мирътъ вь Лондонъ още не бЪлте подписаиъ. Войни­
ците вс^ки новъ день черпеха новини отъ така наречената
„обозна агенция“, сключваха мира, но въ сжщностъ още ня­
маше нищо. ТЬхртитъ разговори по бивацитЪ се въртяха все
около преговорите, които се водТха въ Лондонъ. ПролЪтьта
съ своето хубаво и приятно време по тия мТста увеличава-
ше и безь тоза тжгата на войницигЬ. Раззеленената окопна
мНсгность ежечасно имъ напомняше за гЬхнитЪ изоставени
ниви, които по това време се нуждаеха най-много отъ тЪхни-
гЬ работни ржце. ВсЬкидневпитТ зтш.тия и забгваЬ, които
се устройваха, донЪкжде способствуваха зт убита ;е на ску­
ката, но въпреки това, дългото очакване,кога ще сз сключи
мира, въ с връзка съ разни слухове, които се разна гха по
бивацитТ, правеха войници Но отъ день на день все по нетър*
пелизи.

Парадъ на полка из Гюртьовдень нрк е.

Огъ писмата и вестницитЬ, които тб получаваха, става­
ше явно, че нашитЪ съюзници искаха да присвоягъ и загра-
бттъ за себе си голяма часть отъ ония чисто български земи,
за които се обязи войната. Съ една дума, .Т исках т нова
подъзба на зааладянигЪ земи, т. е. ревизиране на договори­
те, които бТхме сключили преди започването на войната.
Вънъ отъ всичко това, кзго се прибавяха и неоснователните
претенции на Ромъния, коя го искаше да й се отстжпи Сили­
стра, ставаше ясно, че и да се сключи мирътъ съ Турция, не сж
изключени нови изненади, конто никой не можеше да предвиди
Наближаваше вече и средата на месецъ май. Рилци,
разположени на сжщия бивакъ, прекарваха времето си съ
сжщата монотонность. Скуката отъ седенето на едно мТсто
и неизвестностьта, какво има да стане, измжчзаше войнишката
душа, въпреки разнообразяването на времето съ занятия,
разходки и всевъзможни забави ВЬроятнсстьта за една в зи­
на съ нашигЬ съюзници ставаше отъ день на день все по-
настойчива и почти неизбежна. По всичко изглеждаше че,