Page 107 - kraiste

мото си до Захари Стоянов: „...така, щото сам правих преговори с
турците, определях демаркационните предели, нареждах съдии,

администрация, войската вече е на първо место...“
Населението по всички въпроси се обръщало към Симо
Соколов, което се потвърждава от писмото на жители от Крива
Паланка от 6 февруари 1878 г., в което му пишат: „Ваше Величество.

Благодарствени господине Симо Соколовичу, избавителю българ-
ского народа“, като го молят да разпореди да не бъдат третирани
като врагове Паша Мустафа Ефенди и чифликчията Ебиб ага, които

винаги са се отнасяли към българското население „много добре и
са го чувствали като свое“.
На 19/31 януари 1878 г. в Одрин е подписано примирие, спо­
ред което линията между двете воюващи страни била на запад от
Кюстендил и Македония оставала отново под робство. В западно­

европейската преса се появили материали, че Македония няма да
бъде включена в новосъздаващата се българска държава. Петиции
и молби завалели от българските общини от Охрид, Прилеп, Битоля,

Велес, Щип, Струмица, Костур и други селища до главното коман­
дване на руската войска и император Александър II. На 19 февруари/
3 март 1878 г. В цариградското предградие Сан Стефано е подпи­
сан историческият мирен договор за създаването на Третата бъл­

гарска държава, който е отговорил на искането на македонските
българи. По този повод видният възрожденец Кузман Шапкарев, кой­
то в продължение на три десетилетия е български учител в

Македония, написа: „... се освобождаваше цяло Македония с нашия
град Охрид и пограничния град Струга... радостта ни беше... неог­
раничена“.
Големият български възрожденски поет Григор Пърличев на­
писа песен за Освобождението. Голямата радост е бързо помрачена

от свикването на Берлинския конгрес за преразглеждането на гра­
ниците на Санстефанска България. По този повод въстаниците ос­
танали по местата си. Прехраната им била крайно недостатъчна,

липсвало им оръжие и боеприпаси, което довело до влошаване на
дисциплината. В освободените от въстаниците села се появили
разбойници, които убивали, ограбвали, палели къщите, като тази
дейност приписвали на въстаниците. Поп Велко задигнал от един

турски чифлик 17 чувала с брашно. За подобряване на дисциплина­
та и прогонването на разбойниците Симо Соколов организирал съ­
вещание на въстаническите войводи с участието на първенците от

104