Page 107 - kraiste
P. 107
мото си до Захари Стоянов: „...така, щото сам правих преговори с
турците, определях демаркационните предели, нареждах съдии,
администрация, войската вече е на първо место...“
Населението по всички въпроси се обръщало към Симо
Соколов, което се потвърждава от писмото на жители от Крива
Паланка от 6 февруари 1878 г., в което му пишат: „Ваше Величество.
Благодарствени господине Симо Соколовичу, избавителю българ-
ского народа“, като го молят да разпореди да не бъдат третирани
като врагове Паша Мустафа Ефенди и чифликчията Ебиб ага, които
винаги са се отнасяли към българското население „много добре и
са го чувствали като свое“.
На 19/31 януари 1878 г. в Одрин е подписано примирие, спо
ред което линията между двете воюващи страни била на запад от
Кюстендил и Македония оставала отново под робство. В западно
европейската преса се появили материали, че Македония няма да
бъде включена в новосъздаващата се българска държава. Петиции
и молби завалели от българските общини от Охрид, Прилеп, Битоля,
Велес, Щип, Струмица, Костур и други селища до главното коман
дване на руската войска и император Александър II. На 19 февруари/
3 март 1878 г. В цариградското предградие Сан Стефано е подпи
сан историческият мирен договор за създаването на Третата бъл
гарска държава, който е отговорил на искането на македонските
българи. По този повод видният възрожденец Кузман Шапкарев, кой
то в продължение на три десетилетия е български учител в
Македония, написа: „... се освобождаваше цяло Македония с нашия
град Охрид и пограничния град Струга... радостта ни беше... неог
раничена“.
Големият български възрожденски поет Григор Пърличев на
писа песен за Освобождението. Голямата радост е бързо помрачена
от свикването на Берлинския конгрес за преразглеждането на гра
ниците на Санстефанска България. По този повод въстаниците ос
танали по местата си. Прехраната им била крайно недостатъчна,
липсвало им оръжие и боеприпаси, което довело до влошаване на
дисциплината. В освободените от въстаниците села се появили
разбойници, които убивали, ограбвали, палели къщите, като тази
дейност приписвали на въстаниците. Поп Велко задигнал от един
турски чифлик 17 чувала с брашно. За подобряване на дисциплина
та и прогонването на разбойниците Симо Соколов организирал съ
вещание на въстаническите войводи с участието на първенците от
104

