Page 111 - kraiste
P. 111

Кара Коста, Павле Янков и Коста Николаев. След съвещанието мит­
             рополит Натанаил Охридски и Стефан Стамболов заминали през с.
             Горановци за Кюстендил, а войводите се отправили към селата, къ-

             дето са четниците. От малкото запазени документи може да се ус­
             танови в кои селища и по кое време са прибивавали.
                    На 1 януари 1879 г. четата на Коста Николаев със 107 четници

             и 4 конници е в с. Горна Любата. Четата на Георги Пулевски от 70
             души и 3 конници е в селата Горна Лисина и Долна Лисина. В селата
             Божица и Извор новата година посрещнали 100 четници от четата
             на Георги Карайски. От 18 януари четата на Никола Македонски

             нараства на 112 души и се настанява в селата Горно Тлъмино и
             Рикачево. По същото време четата на Коста Николаев намалява на
             98 души и се намира в селата Брестница, Бистър и Млекоминци.
              Част от четата на Георги Карайски остава в с. Божица, но по-голя-

              мата част от нея се премества в с. Трекляно. В с. Извор пристига
              нова чета с войвода Григор Огоноски от 75 души. Съставът на воен­
              ния съвет в Босилеград нараства на 14 души.
                     На 28 януари 1879 г. разположението на четите е: четата на

              Никола Македонски - в Горно Тлъмино и Долно Тлъмино. На Коста
              Николаев - в селата Черноощица и Зли дол. В селата Горна Лисина
              и Горна Любата е четата на Георги Пулевски, а четата на Георги

              Карайски - в Трекляно и Косово. Четата на Кара Коста, състояща се
              от 100 души, се настанява в Добри дол и Сушица. Във военния съ­
              вет остават 9 души и 3 конници.
                     Снабдяването на четите с храни, облекло, обувки и други пот­

              ребности е крайно незадоволително. Четниците достигат до 500
              души. Средства няма от никъде. В писмото си от 24 януари 1879 г.
              до митрополит Натанаил М. Хубмайер пише: “Липсва това, което е

              най-нужно. Нема пари! Моля Ви! По какъв начин да проведем ма­
              кедонското въстание.“ Той настоява за 100 товара дърва за огрев,
               1000 чифта свински цървули, 600 шинели, 600 блузи, 600 пантало­
              ни и по толкова ризи и чорапи, 500 оки тютюн, 200 оки ракия и

              голямо количество сол.
                     Острите икономически и битови проблеми довели до сериозни
              противоречия сред членовете на Военния съвет и лоша дисциплина

              в четите. На 8 януари 1879 г. от Военния съвет е отстранен Георги
              Басбаданов. Но веднага се появява разпра между М. Хубмайер и
              войводата Никола Македонски, довела до арестуването на послед­
              ния и отвеждането му в Кюстендил. За изглаждане на противоречи­



               108
   106   107   108   109   110   111   112   113   114   115   116