Page 102 - kraiste

че положението е сериозно, написал веднага писмо до Симо
Соколовия, за да се въздържа от навлизане в града. Той пък, щом

получил писмото, уведомил Временното градско управление, че ня­
ма да предприема нападение.
На 6/18 Симо Соколов се завръща в Соволяно и с войводите
обсъдили създалото се положение и решили да проведат военна ак­

ция за сплашване. На следващия ден около 50 въстаници със Симо
Соколов и войводите Сава Косовски, Радойко Груински, Иван
Мелънски и Стефан Соколовия рано сутринта заели позиция при

метоха „Света Троица“ в местността Сборището в село Лозно. По
същото време в селото пристигнали турски бежанци от Северна
България на път за Куманово да се снабдят със слама и сено за
добитъка. С тях започнала престрелка. По време на престрелката

циганин ковач от село Лозно избягал в Кюстендил. Той съобщил на
турците, че това не е сръбска войска, а селяни от Краище. Веднага
за село Лозно тръгнали около 500 много добре въоръжени турци.

При появата им въпреки дълбокия сняг и студ населението в Лозно
избягало по посока на Лисец, Блатец, Мазарачево и Горановци.
Въстаническите войводи преценили, че съотношението на живата
сила е едно към десет в полза на турците и се оттеглили към село

Соволяно. Отказал да се изтегли умело прикрит в долния край на
каменния зид на църковната ограда дядо Джоке Джоджев от с.
Горановци. Той с първия си изстрел на пушката убил турския

предводител. Турците влезли в село Лозно, посрещнати на селския
мегдан с почести от Атко Малинов - коджабашия (кмет) на селото.
Той е съсечен на парчета. Отиват у дома му, за да го ограбят, къде-
то убиват сина му Николчо.

На 8/20 януари - неделя, в Кюстендил е спокойно. На следва­
щия ден пристигат двама делегати и информират, че са ходили в
София и руските войски ще влязат в града. Те съобщили, че изли­

зайки от канцеларията на генерал Арнолди, случайно срещнали на
улицата Джованино Баталико, собственик на магазин, син на кюс­
тендилски лекар от италиански произход Йосиф Баталико. Те му
разказали по каква работа са пристигнали, а той им обещал да оти­

де при италианския консул в София Виторио Позитано, който имал
голямо влияние пред генерал Арнолди. Двамата делегати се срещ­
нали и с проф. Марин Дринов.

През всичкото това време на преговори между подполковник
Задреновски и Симо Соколов са разменяни писма. В едно от писма-

99