Page 159 - kraiste

път през Краище за Знеполе. Голяма пътна артерия е била Пауталия
- Дупница за селищата по поречието на р. Струма до Бяло море, а

така също от Пауталия през Земенската планина за областта
Мраката, Сердика и оттам за селища в Мизия.
Римляните, след като установили своята власт в Краище, не са

прибягнали към унищожаване или преселване на траките, като са
ги оставили да работят в богатите рудници при много тежки усло­
вия на труд. В римската държава робството е силно развито, крепя­
що се на войската и господстващата класа. За кратко историческо

време римляните установяват политическо и икономическо надмо­
щие над целия културен свят в Мала Азия и по бреговете на
Средиземно море. По това време се появява християнското учение,

което е жестоко преследвано от римската власт, и въпреки това то
се развива с голяма сила надлъж и шир. По долното течение на р.
Струма идва да проповядва това учение евреинът Савел, наречен
по-късно от православната църква Свети Павел. Неговото учение
се разпростира и в Краище.

Обширната Римска империя не може да задържи установената
от нея власт над поробените народи и племена, понася тежки пора­
жения от варварските племена, нахлули в Средна Европа. Това при­

нуждава римския император Константин от 323 до 337 г. след нова­
та ера да премести своята столица от Рим в г. Византия, разполо­
жен между Азия и Европа на Мраморно море, свързващо Черно
море със Средиземно море, град. Град Византия римският импера­

тор преименувал на свое име, като го нарекъл Константинопол. След
неговата смърт двамата му синове си поделили империята, като по-
малкият останал в Константинопол (Истанбул, Цариград), станал

господар на източната част на Римската империя, която назовал
Византия. Тази нова държава е в непрекъснати войни със съседите
си от изток, със славянските племена, аварите и прабългарите.
В един библейски списък на народите, съставен и написан от

неизвестен автор през 354 г. от новата ера и обнародван в „Извори
на българската история“ под наименованието Анонимен хронограф,
се споменава за българите. Те са били един от големите народи,

населявали Древна Бактрия, разположена в подножието на плани­
ната Именон - днешните планини Памир и Хиндукуш. Това е отбе­
лязано в историите на всички източни народи, които по това време
са имали своя писменост. В твърде широко известната „Хроника на

Михаил Сирийски“ е отбелязано, че българите в древните векове са

’ 56