Page 156 - kraiste
P. 156

ставляваща двураменен лост с подвижна постоянна тежест на едно­
           то рамо, наричана топуз.
                  Мярката за време се определя от изгрева и залеза на слънцето,

           а в дадени случаи с другите небесни тела, най-много със Зорницата.
           Най-употребяваните изрази и думи са: преди изгрева на слънцето,
           обед, пладне, икиндия, на мръкване, след залез, привечер, надвечер

          - част от които и сега се използват в много села.
                  Дължината на нощта най-добре е измервана по пеенето на
           петлите, ако небето е ясно - и по звездите. Първото петльово пеене

           е в полунощ, а последните, които са най-чести, на разсъмване. По
          тях са определяли времето на излизане от къщи за път или на работа.
           Щом изгрее зорницата, значи скоро ще се разсъмне.
                  Метеорологическите предсказания за времето са определяни,

          и то не лошо с поведението на животните. Голямото земетресение
          през 1928 г., което разлюля цялото Краище, беше предсказано ня­
          колко минути преди да разлюлее къщите и дърветата с блеенето на

          овцете и рева на рогатия добитък, на нервната обстановка на котки­
          те и кучетата, на събирането в куп на някои видове птички.
                  Срокът на времето се определя в дни и недели. Думата седми­
          ци се появява много по-късно. Определянето на наименованието на

          месеците и тяхното наименование се свързва с църковните празници.
          Джурджовденският е месец май, Петровденският - юли,
          Илинденският - август, Кръстовденският - септември,

          Петковденският - октомври, Димитровденският - ноември,
          Светиниколовският - декември, Божичкият - януари, Малък Сечко
          - февруари, Баба Марта - март, Благовец — април. Прието е, че от
          Петровден до Илинден са най-големите горещини, от Васильовден

          до Атанасовден - най-студените. Пролетта започва на 22 март -
           празника, наречен Младенци.
                  По време на османското робство и години наред след него на­

          селението е било неграмотно, затова за записване широко е изпол­
          зван така нареченият рабош. Това е гладко издялана пръчка, на ко­
          ято според наложените обстоятелства се изрязват единични, двойни,

          кръстосани резки и дупчици, на които са определени стойности.
           Например 1 = 1; / = 5, X = 10, V = 100, У У = 1000. Когато знакът е
          само от едната страна на пръчката, това означава половинка, ако

           има до чертичката знака дупка - значи и една четвърт. Рабошът се
           изработва в два автентични размера, като единият се дава на заин­
          тересованото лице. При уреждането на сметките двата рабоша се



                                                                                                         153
   151   152   153   154   155   156   157   158   159   160   161