Page 155 - kraiste

По-голяма мярка от педята е лакът, т.е. дължината от свивката

на ръката до края на пръстите. В Краище два лакътя представляват
един аршин. Тази мярка се използва за мерене на платно, въжета,
канап и други. В Краище аршинът е приблизително около 1 метър,
за разлика от другите области в страната, където аршинът е равен

на установената от турците мярка около 75 см. Много често при
някои измервания са използвани такива измерителни величини, ка­
то дължината на дръжката на мотиката или лопатата, на брадвата

или остена. Най-често като мярка за височина служи човешкият ръст,
наименуван като „един човешки бой“ или „два човешки боя“.
За измерването на имоти се ползват крачките на мъж на сред­
на възраст, а при пастирите времето се измерва със стъпки. Така,

ако на обяд сянката на даден човек е дълга три стъпки, това е време
за обедна почивка. В Краище народът не е познавал измервания в
километри, мили, версти и прочие. Дългите разстояния за пътуване

се измерват с човешкия или конския ход взет във време. Това време
за човешкия ход за един ден е около 25-30 км, а за конския - 60 км.
Така човешкият ход от Трекляно до Кюстендил е около един ден, но
от Мусул - ден и половина.

Дебелината за измерване се сравнява дори и в наши дни с
пръсти, шака (шепа), педя, с показване на ръце. Дебелината на едно
дърво се измерва с думите: „ Колкото да го обгърнеш“ или „колко-

то двойца да го обгърнат“.
В някои селища в Краище за мярка за пространство се използ­
ва думата уврат, която при сегашните мерки се равнява на около
два декара. Обикновено големината на дадена нива се определя от

изораването за един ден от един чифт волове, като например „нива
два дни и до пладне оране“. Същата мярка се прилага за копане на
нива, засята с царевица, боб или тиква. За по-малки размери се из­

ползва думата леха, която тук се изрича лея, а при ниви мярката е
бразда - насях три бразди леща. За големите пространства мярката
се нарича мера. Това обикновено се отнася за общо селско землище.
Мярката за вместимост е оката. Това е турска мярка и се рав­

нява на 1200 грама течност. Една четвърт от оката се нарича
стодрамница. В Краище турците са наложили мярката за жито в
кутел, равняващ се на пет оки. Мярката за тежест също е оката,

както употребявана за вместимост. Тя съществува до края на
Първата световна война 1918 г., а в някои села и до по-късно. С тази
мярка съществуват железни кантари с металическа теглилка, пред­

152