Page 24 - kraiste

Морава, Божица, Славчето, Долно Кобиле, Трекляно, местността
Слънчев дол, по течението на река Явор, после край река Матковица,
за Сирищник и оттам за Перник. От този път е имало разклонение

за Велбъжд, а при днешното с. Калотинци за манастирите „Св. Илия“
и „Св. Петър“ в Земенската планина, намираща се в подножието на
връх Тичак и оттам за Велбъжд. Под връх Тичак е ставала смяната

на конете и сега още тази местност се нарича Станции.
В долноврабчанското Градище е разкрита каменна стена, дъл­
га 8 м и широка 60 см, под повърхността на метър земна покривка.
Тук са намерени монети от X в., двесталитрова глинена делва и чо­

вешки скелети. Крепостта Вител е забулена с тайности. Наблизо се
издигат отвесни стени, известни под името Орлово гнездо. Има и
пещера.

В землището на с. Горна Врабча има останки от крепостна сте­
на в местността Дряново градище от римската епоха.
Село Враня стена е антично селище. Североизточно от Божкова
махала, в местността Градище има останки от крепостна стена, из­

зидана от ломен камък, без спойка - рядък случай при изграждане
на стени. Село Калотинци е също антично селище. В местността
Донина падина са намерени останки от тънки тухли с размери 30 х

30 см, които са от римската епоха. В местността Лещаро има следи
от промиване на злато и е изкопана глинена делва. Село Пещера е
антично селище, прочуто с Мрачкия манастир, който по всяка веро­
ятност е построен през XIII в., а църквата при манастира - през XIV

в. Сега тази българска светиня тъне в разруха. Село Реянци в мест­
ността Градище по скалния наклон има многобройни глинени
парчета. Преданието разказва, че водата е идвала в крепостта от

местността Влайна чешма по глинени тръби. Наблизо са извадени
глинени делви, намерени са човешки скелети. Крепостта има добра
видимост с градищата при с. Враня стена и Трекляно. На седлови-
ната Поляна, през която минава пътят за с. Дивля, на северозапад

от махалата със същото име в местността Белите камъни са наме­
рени следи от гробища, а върху един камък са издълбани 12 дупки,
които се свързват с прабългарския календар.

Дивлянската котловина с принадлежащите й земи към Смиров
дол и Пенкьовци още в древността е привличала заселници, отдали
се на мирен земеделски труд. Тук се е намирало средновековното

българско селище Слатино, от което са останали парчета от
керамика. Това селище някои историци свързват с похода на цар

21