Page 20 - kraiste

ито са възлагали производството на желязо на майстори
предприемачи. Последните много зорко са следели работниците да
не изнасят желязо, което се продавало много скъпо на ковачите,
изработващи от него клинци и подкови за добитък.

Галенитната руда в селата Бария и Мусул е експлоатирана от
дружество „Благодат“ с акционери от г. Венеция в Италия, които са
имали подобни рудници в Мала Азия. Главното управление на дру­

жеството било в Цариград. През 1902 г. българинът Петко Тодоров
е откупил рудника в с. Мусул за срок до 2000 година. През 1906 г.
той построил фабрика за преработка на рудата край рудника, а съ­
що така построил два и половина километра железница до сръбско-

българската граница за извозването на рудата с вагони. От послед­
ната спирка на железницата с волски коли се извозвала до жп гара
Корбевец. Над 130 души са работели в рудника, оловната фабрика и

по превозването на рудата. Болшинството от тях са били италианци.
От тях населението, което било неграмотно, отлично научило ита­
лиански език само говоримо.
След окончателното изчерпване на добива на дървени въглища,

с което е преустановена работата във вигньите и самоковите, в про­
дължение на десет години в с. Божица е била добивана желязна руда.
С коне е пренасяна в с. Върла река в Сърбия, където е имало вигньа.

На работниците е заплащано дневна надница от 1 грош, 30 пари, 20
пари и дори 2 пари — жестока експлоатация на тежкия им труд.
През годините на Втората световна война (1939-1945) желяз­
на руда е добивана в махала Шумие в с. Добри дол, в подножието на

Земенската планина, с предприемач инж. Шишков от г. София.
Рудата се извозваше с волски коли до гара Земен и оттам за Германия.
След войната дейността беше преустановена. След Втората светов­

на война сгурията (шлаката) от вигньите в землищата на Габрешевци
и Средорек беше извозена за преработка в Кремиковския металур­
гичен завод край София.

17