Page 19 - kraiste

педя. Пак се нареждат въглища, пръти и руда до напълването на
пещта. Задължително на една вигньа са работили трима души, от
които един е майстор, а другите са помощници. Средно са необхо­
дими около 8 часа за топене на рудата, а полученото желязо от пещ­

та е в зависимост от рудата и тежи от 100 до 150 оки и веднага се
поставя в студена течаща вода. След като се извади от водата, с
брадва се отстраняват полепналите остатъци от неразтопеното

желязо, наричано шлака. Така обработено, желязото се прекарва с
кола до Самокова (мадана) за обработка. В божичките Самокови е
имало наковални с чукове с тежест до 300 оки, задвижвани от вода.
Преди да се постави желязото на наковалнята, се нагрява до почер­

веняване и така с помощта на чука и сръчността на майсторите се
изковават железни пръти, които се извозват с волски коли към Крива
паланка. Виден турски географ от XVII век хвали „несравнимите
брадви и оръжия“, направени от желязото, добито в Краище.

В с. Топли дол е имало вигньа с руда, доставяна от Деяновата
махала в с. Божица, а полученото желязо се обработвало в Божичкия
самоков. В местностите Зелен дол и Свинарниците в с. Драгойчинци
е имало две вигньи. Толкова е имало в с. Метохия. Едната е била на

границата със землището на с. Побит камък, а другата в махала
Калуджевигни. Полученото желязо се обработвало в Самокова в с.
Габрешевци. До 1790 г. в местността Андаците в с. Чешлянци е про­

мивана желязна руда, с вода по канал, идващ от с. Побит камък.
Руда е промивана в местността Манастир в с. Горно Кобиле с вода,
идваща по канал от с. Метохия. В с. Долно Кобиле са добивани дър­
вени въглища за мадана в с. Драголевци, където е имало също вигньа,

а някои изследователи допускат, че в селото е имало два Самокова
(мадана). В село Габрешевци е имало три вигньи, за които рудата е
докарвана от землищата на селата Драгойчинци, Побит камък и до­

ри от Божица. Допуска се, че е имало два Самокова. Работниците
във вигньите и самоковите са били другоселци и са живели в пост­
роената за тях кула, която след Освобождението е съборена до
основи. Съществува преданието, че когато чуковете на Самокова

удряли върху нагорещеното желязо за изковаване на пръти, ехото
му отеквало във върха Хайдушки камък на планината и под такта
му кортенските моми играели хоро. В с. Побит камък желязна руда
е добивана в местността Вуча дупка. Допуска се в други селища да

е добивана желязна руда, да са съществували вигньи и самокови.
Собствениците на вигньите и самоковите са били богати турци, ко­

16