Page 31 - kraiste

личала заселници от различни краища. В местността Градище, под
Мустанова махала, са разкрити основите на сгради от
средновековието. Църквата „Св. Георги“ е построена през 1884 г.
върху основите на стара българска църква. Намерени са монети и

украшения от древността. Имало е оброчище Свети дух във Велкова
махала. Несъществуващото вече село Ресен, в местността Градище,
има следи от стари постройки. Такива са открити в местността Кляш,

където е оброчището Св. Богородица. Има още едно оброчище -
Св. Троица. В Колужарско усое е имало голям български манастир,
тясно свързан с богомилското движение. В миналото селото е про­
чуто като златарско селище със следи от рудници. До 1955 г. като

самостоятелно село съществуваше Царица в подножието на
Милевската планина. Има предание, че тук са идвали цар Константин
и царица Елена. В местността Златарица е добивано злато. Старини
са открити в бившите села Лечевци и Драголевци, които сега са

обединени в село Средорек, в местносттите Св. Петър и Манастир.
В Манастир са намерени следи от средновековна българска църква.
Открити са и оловни водопроводни тръби.
Църквите и манастирите в Краище са унищожени от турците,

от гръцката цариградска патриаршия, а така също и от сръбската
църковна власт, установила се по нашите земи. В Библиотеката към
Академията на науките в Санкт Петербург се съхранява архив на

монах Фьорко, който е идвал в Краище и прибрал от църквите и
манастирите книги. Проучването на този архив ще разкрие много
тайни.
За онези църкви и манастири в Краище, които имат културно-

историческо значение, е необходимо да се положат грижи за оцеля­
ването им за поколенията? На първо място обреченият на разруха
пещерски манастир „Св. Никола“, построен през Втората българс­

ка държава от царете Асеневци. Манастирът е известен под името
„Мрачки“, с прочутата Мрачка грамота, дадена на 1 декември 1347
г. от българския цар Иван Александър. Написана е на пергамент с
размери 58 х 34 см и се пази в Хилендарския манастир в Света гора.

Царският подпис е с по-едър шрифт от останалия. Най-отдолу на
пергаментна, на копринена нишка, е добре запазен златен печат на
цар Иван Александър, на лицевата страна на който е изобразен ли­
кът на царя в цял ръст, с корона на главата, в дясната си ръка държи

кръст, а в лявата свитък. От лявата страна на образа е изписано
името му, а от дясната е изписано, че е цар български. От другата

28