Page 32 - kraiste

страна на печата е образът на Иисус Христос. Сърбите са посегна­
ли и на тази светиня, като са направили опит да фалшифицират гра­
мотата като сръбска. Местонахождението на манастира е открито
от акад. Йордан Иванов в началото на XX в. Почти нищо не се знае

за дейността на манастира през турското робство. Има данни, че
през 1840 г. в манастира е бил свещеник Симеон от село Лева река,
Трънско Краище. Турците го убили, а сина му подложили на

помохамеданчване, което не се осъществило, защото той успял да
избяга и да се укрие в Рилския манастир. През 1842 г. малката ма­
настирска църква била разширена и управител на манастира станал
Лазо Демянов от с. Пещера, който след две години бил заменен от

поп Трифон от град Кратово. Той по неизвестни причини останал
малко време и отново управлението поел Лазо Демянов. След него
управители станали йеромонах Рафаил и йеромонах Юстин, прис­

тигнали от светогорските манастири. След тях манастирските дела
са поверени на Вилаетски от с. Радибош, Радомирско, който е пост­
роил двуетажно здание. По време на Освободителната война (1877-
1878) манастирът е ограбен и част от него - опожарена. До 1895 г. е

управляван от църковно настоятелство. След това за управител е
избран поп Михаил Пашов, който е довършил пристройката към
църквата. След неговата смърт управлението поел поп Димитър

Петрунов от с. Враня стена, а по-късно поп Борис Николов от с.
Земен. До национализацията манастирът е притежавал 25 декара
овощни градини, 28 декара ливади, 58 декара ниви, 455 декара гори
и много животни. Сега е изоставен от Св. синод и държавата. В

центъра на селото е построена нова църква през 1998 г., осветена от
патриарх Максим.
Голямо внимание както за проучване, така и за възстановяване

следва да се отдели на църковно-манастирския комплекс „Св. Спас“
в с. Долна Врабча и на „Св.св. Петър и Павел“ в с. Одраница, които
през Възраждането са били духовни средища на българщината.
Пенкьовската църква „Св. Петка“, за която стана вече дума, е уни­

кален архитектурен и художествен паметник на Българското въз­
рожденско изкуство. Учените твърдят, че е построена през втората

половина на XVI в. в размери 6 м дължина, 3 м ширина и 3,50 м
височина. За да не бъде разрушена от турците, селяните я затрупа­
ли с пръст. Минали столетия и нейното местонахождение било заб­
равено от населението. Веднъж един козар забелязал в гората как

един козел непрекъснато отивал на едно и също място да ближе в

29