Page 33 - kraiste
P. 33

пръстта. Той се заинтересовал и открил следа от железния кръст на
             покрива. През 1859 г. селяните разчистили пръстта от църквата и я
             разширили. През 1876 г. зограф Зинови направил стенописите, ко­

             ито по тематика не се срещат в нито една източноправославна
             църква. По външните стени на църквата са изобразени множество
             сцени с нравствено-поучителна тематика, като: Страшния съд, кра­
             дец терзия, блудници жени, человекоубийци, крадец воденичар, мъ­

             ка на отречените от Христос и други. В осем стенописа са показани
             блудниците, в телата на които са се впили змии. Крадецът терзия е
             разпънат с главата надолу. Краката и ръцете на крадеца воденичар
             са вързани на греда, а той увиснал под нея с окачен воденичен ка­

             мък на врата му. Дявол е седнал на корема му и го промушва с
             тризъбец, а друг дявол го пробожда с копие. Не са пропуснати и
             врачките, като е изографисана млада такава, с паница в ръцете, за­

             вързана през шията с вериги, изгаряща в буен огън. Още по-страш­
             но са изографисани мъките и страданията на лъжците и
             клеветниците. Вътрешните стенописи са дело на Евстати
             Попдимитров, направени през 1867 г. След възстановяване на цър­

             квата първият свещеник е Стоичко от с. Якоруда, Разложко, изявил
             се като голям родолюбец, синът му Марко продължил делото му.
             След неговата смърт няколко години не е имало свещеник, до идва­
              нето на поп Митре от с. Дивля, заместен от поп Младен, който е

              организирал килийно училище. Църквата в с. Враня стена е постро­
              ена през 1860 г., от камък, с дължина 13 м и ширина 7 м, с височина
              9 м, дебелина на зида от един метър, по инициатива на синовете на
              поп Цветко, дошъл от Моравско и заселил се тук. Първо е построен

              параклис, а след това църквата, която е започната от майстор Марко
              Петрунов Въргара и завършена от майстор Лазо, от село Жабляно.
              Наименована е „Св. Спас“ и е осветена от митрополит Партений,

              обслужвала е селата Враня стена, Калотинци, Раянци и Смиров дол.
              Църквата „Св. Илия“ в с. Дивля е построена през 1865 г. с камъни,
              докарани от отдавна разрушената българска църква в изчезналото
              селище Слатино, след като е получено разрешение от турските

               власти. Новата църква е построена върху основи на разрушена
               църква, украсена отвън с богати орнаменти от камък, дело на про­
               чут майстор каменоделец от с. Пещера. По инициатива на поп Йове

               и други през 1867 г. е построена църквата „Света Богородица“ в
               местността Манастир в с. Трекляно върху основите на разрушен
               български средновековен манастир „Св. Пантелеймон“. След полу­


               30
   28   29   30   31   32   33   34   35   36   37   38