Page 7 - kraiste
P. 7

колосални трудове „Пътуване по България“, „Княжество
            България“, „История на Сърбия“, който през 1880 и 1883 г. по­
            сещава Краище. Границите на Краище все още с точност не са
            определени. Проф. Иречек се задоволява със следното

            определение: „Планинската покрайнина между Кюстендилско,
            Радомирско и Знеполе се нарича Краище, та затова имаме
            Кюстендилско, Радомирско и Трънско Краище“, без да посочва

            селища и местности за граници. Най-оспорвана е границата с об­
            ластта Мраката, която се споменава още през Втората българска
            държава в грамотата, дадена на 1 декември 1347 г. от българс­
            кия цар Иван Александър/1331 - 1371/на манастира „Св.Никола“

            в с. Пещера, известна под името Мрачката грамота. Границата
            между Краище и Мраката е определена от проф. Иречек така:
            „Третата част от Радомирско е крайбрежната област на река

            Струма, която обикаля полето на северния му край, планинската
            покрайнина оттук на север към Трънско. Долният край на реката
            от самия Радомир чак до селото Жабляно не по-нататък, се нари­
            ча със старото име Мрака. „Следователно Краище започва от с.
            Жабляно. В своя голям труд „Български старини из Македония“

            академик Йордан Иванов, подведен от учителя Е. Попзахариев
            от с. Пещера, неправилно към Мраката причислява селата
            Пещера, Враня стена, Калотинци и Реанци.

                   В първата Българска енциклопедия от Лука Иванов Касъров,
            издадена през 1899 г., името Краище не се споменава. Колосална е
            заслугата на член-кореспондента на Българската академия на на­
            уките проф. Йордан Захариев, роден в Босилеград, който през 1918

            г. издаде големия краеведски труд „Кюстендилско Краище“, но и
            той беше затруднен с определението на границите и ги посочи въз
            основа на съществуващите селски граници от бившата Изворска

            околия /кехая/, което е неправдоподобно.
                   Съгласно Ньойския договор от 1919 г. насилствено бяха отне­
            ти българските селища и дадени на Сърбия, както следва: Бария,
            Белут, Бистър, Божица, Босилеград, Бранковци, Буцалево,

            Брестаница, Гложье, Голеш, Горна Лисина, Горна Любата, Горна
            Ръжана, Горно Тлъмино, Груинци, Доганица, Долна Любата, Долна
            Лисина, Долна Ръжана, Долно Тлъмино, Дукат, Зли дол, Извор,

            Караманци, Лисец, Милевци, Млекоминци, Мусул, Назърица,
            Паралово, Плоча, Радичевци, Райчиловци, Рибарци, Рикачево, Топли
            дол, Цървен град, Църноощица, Ярешник.



            4
   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11   12